петък, 6 април 2018 г.

Казармен живот-седма глава


                                                        Глава седма:
Седма глава:   Какво стана когато най-после успях да оставя  на спокойствие лъснатия до блясък автомат. Как без да искам бях успял да изплаша войник от стария набор, който от своя страна също изкара акъла ми.
   След цял час отегчително изпитание за мен, най-после успях поне временно да се отърва от зачисленото ми оръжие. За да не му бъде скучно, като добър приятел го оставих в компанията на други калашници, които го приветствуваха вече изчистени, хванати здраво в направената им с любов стойка в оръжейната.
  Облекчен и леко изпотен почти с усмивка на устата излязох отвън да глътна въздух. Още не успял да са почеше там където не ме сърби, когато строг ефрейторски глас излязъл сякаш от нищото ме стресна:
-Ей, новобранец! Ела тука!
  Обърнах се. На близката пейка седеше най-важната част от командния състав на армията. Негово височество, другарят ефрейтор.
Пристъпих уплашено, като успях да се задавя със следващата си не дошла свободно глътка въздух. След щателния обиск, който ефрейторът, командира на отделението извърши на лицето ми прозвуча:
-Това, което виждат очите ми... вярно ли е?
Огледах се безпомощно. Не забелязах нищо освен други като мен опитващи се да вземат свободно въздух.
-Какво зяпаш? –чух отново безкомпромисният глас на ефрейтора.
-Нищо...! Съвсем нищо, другарю ефрейтор?
-Как...! Нищо, а?! Тия мустаци дето си ги пуснал за да ме плашат какви са?
Попипах едва наболия мъх на горната си устна и свих неразбиращо рамене.
-Нямам мустаци...  –отвърнах съвсем тихо като едва познах свилия се от неизбежност или страх, мой глас.
-Опитваш се да спориш?
-Съвсем не, другарю ефрейтор!
-Тогава няма какво да говорим повече... Бегом до умивалнята и след малко да ми се представиш без мустаци! –нареди ми негово височество и аз омърлушен поех в указаната посока. Сълзи на възмущение бликнаха от очите ми, но армията си е армия, заповедта, заповед и всяко шикалкавене бе, повод за наказание.
Изнесох се на бегом като подплашен заек, а именно бях и такъв. Успях да се опазя цял, но не и абитуриентският ми мъх над горната устна, наречен мустак. С него се мислех за мъж, а тогава след като го унищожих се почувствах като плъх хванат в капан.
Когато най-после като голобрадо пиле с увесен клюн се представих пред негово височество ефрейтора, той ми каза с усмивка:
-Можело значи!
Успокоен, че съм изпълнил безпрекословната му заповед добави:
-Довечера ще се научиш да бръснеш брадата на Христо Ботев. Ясно ли е новобранец?!
Пълна мъгла беше паднала пред мен, но отвърнах почтително:
-Съвсем ясно, като бял ден, другарю ефрейтор!
Това го омилостиви донякъде, и той хвърли изпепеляващ поглед към друга жертва, мотаеща се спокойно покрай него. Жаден за кръв ефрейторът,захапал новата стръв  изплю спокоен следващите удрящи стомаха думи, пристигнали веднага в нещастника. Чух:
-Новобранец, защо не отдаваш чест на по старши, а се мотаеш в облаците...?
Докато дъвчеше, жертвата си, аз успях да се шмугна вътре в спалното помещение на спокойствие. Спокойствие, което  нямаше никъде.   Казармата се оказа действие, а не почивка. Никакъв курорт! Забавленията са разрешени само за командния, старши състав. Всички други естествено като мен новобранци, са плюнки, които не трябва да полепват по-лъснатите до блясък, командирски обувки. Естествено това го разбрах после...
/Край/
Осма глава:Как тренирах без почивка цял месец и половина за клетвата. Успях да я наизустя изцяло и разбира се измъчих до крайност краката си несвикнали на маршировка. Първата отпуска след клетвата и какво се случи почти веднага след нея.

В.СОФИН

Няма коментари:

Публикуване на коментар