четвъртък, 26 април 2018 г.

Обиколка

                                                                                       
       Всичко започна от краката. Ако не бе бързал толкова много, нямаше да усети нищо. Но ето че, и коленете протестираха, като се огънаха на пътя.
   Коремът и той огладнял почна да мяучи, като караше, червата да куркат не естествено.
Докато си поемаше въздух усети, студения вятър как се вмъква в гърлото, щипва белият дроб и  удря, неприятно чак в диафрагмата.
В ръцете пропълзяха нежелани тръпки, които доказваха, че товарът, който носят, изобщо не бе лек.
Слънцето стигнало обяда, изкарваше потта от челото. Горкото то, заплака с тънка струя и се стече по-сгорещената шия.
Главата останала съвсем без косъм, пламна ударена като патица удобно застанала на гюме.
Обиколката на болката приключи долу при сърцето, което трепна изненадано при срещата.
  Две мили очи се взряха в неугледното остаряло мъжко лице и усмивка на радост цъфна на едни съвсем познати нему, девичи устни. Гласът който го свари неподготвен, го накара да изпусне оцелелите до този момент, пълни пазарски чанти.
-Хайде бе татко...! До кога ще те чакаме с мама?!
На входа пред къщата го чакаше изненада. Дъщеря му се беше върнала от Америка и търпението и бе, напълно изчерпано. Имаше защо! Все пак виждаше баща си за първи път от пет години.
В.Софин  

Няма коментари:

Публикуване на коментар