Светлина в душата

    Отначало трудно се забелязваше. После се появи във вид на малка бяла точица. След известно време се уголеми. Светна! Истинска светулка в черното на мрака!

Все пак това явяване беше малко. Прекалено мъничко за да го забележат хората.

Но светулката не се отказа. Лека полека тя превзе първата си махала. Неуверения и полет укрепна и след няколко години светулката навлезе и в други улици.

Нощем учудени звездите се удивляваха като виждаха светлината от Земята, която гонеше, преследваше упорито, мрака на душата. Слънцето осмелило се да докосне сутрин върховете и надникне в най близкия град също откровено се чудеше...

А напредък имаше...!

Градовете все повече засияваха. Селата също откровено отворили очи, мигаха приветливо. Нещо ставаше!? Но какво?

Явно не с измитането сутрин на улиците, по които често имаше боклук и продължаваше да има! Осветлението заменено от старите фенери с електрическо също не даваше отговор.

Но имаше някаква светулка, която караше градът да диша. И не само! Караше хората да мислят, да бъдат по-добри; да знаят и да се борят със злото, което искаше на всеки да скапе живота.

  Отначало бяха само някакви букви. Образува се азбука. Появи се разказ. Съчинено беше първото стихотворение за любов. Роди се повест  за живота на хората. Изплува и взе да мига с многобройните си създадени от чувства лампички и първият роман...

  После стана по-лесно. Откровено лесно. И не за това, че азбуката беше научена. И не за това, че книги различни със сияние се родиха...

Усмихна се добре дошло във вид на светулка гонеща тъмнината в душите на хората...

Роди се четенето, което отначало беше бяла точица, а сега уголемено сияеше в душите на всички! Или на тези, които искаха да знаят-„Защо?“

Защо тънем в мрака, когато светлината е в нас?  Защо трябва да сме лоши към другите като не печелим нищо, а с това си действие обедняваме!?

Въпроси, чиито отговори роди не политикът, не парите и алчността, а четенето, което донесе светлина в душата на всеки честен човек, научил азбуката и начинът да я разбира.

В.Софин