Свободен но не и в мислите си...

      Разбра, че му предстои... Нямаше начин да не я хване, най-после. Да не я докосне! Мислеше като всеки човек, че е свободен. Чувстваше се така, защото летеше на сън.Толкова лек, ефирен и вечно замечтан...!

Уви! Изпълзяха черни мисли и не му позволиха да се радва на щастието си. Убиха желанието му...

Изскочиха тревожни те! Ток, вода, парно, хляб...

А пари нямаше. Как да убие тези черни мисли, как да ги освободи от оковите. Изход липсваше! Уж се усещаше спокоен, лек ефирен на сън. А сън спокоен, нямаше. Или имаше, но и тези които бягаха за спасение там, поели наркотици, обезумяваха.

Нима това е свободата!? Свободата я нямаше...

Тя нехаеше за чувствата на човека. Не му даваше покой и в мислите. Уж в тях човек се чувстваше спокоен. Спокойствие, което нямаше...

Улиците кънтяха обзети в страх. Животът бавно си отиваше... Умираше! Никой не гледаше в очите на другите. Но и да поглеждаше, какво виждаше там. Празнота!!! Свободен погледът липсваше. Зомбиран човекът не виждаше и калта на улицата в която шляпаше бос.

Нямаше път! Нямаше свобода. Мислите го осъзнаха. Въжетата им бяха пуснали корени, които бяха здраво вързани и без право на измъкване.

Вярно можеше да се прескача в любовта, усмивката, в бъдещето с надежда. Можеше и може!!!

Да, но въпреки свободата и полета на мечтите, свобода нямаше.... И няма как да съществува в живота, който зависи от мислите.

Разбра, че му предстои... Най – трудното изкачване. Последното към свободата, която го чакаше в тъмното на тишината. Нямаше измъкване от там, но той и не желаеше да бяга...

Смъртта го приветства с добре дошъл. Вече беше свободен. Вярно не дишаше. Не усещаше порива на вятъра галещ косите му. Не чуваше нищо. Нямаше емоции за ток, парно, хляб и пари. Липсваше страх. Болката си беше отишла. Дори мислите ги нямаше и нямаше как да ги има. Свободен!!!

Но нима това беше свободата!? Оставен на червеите, които имаха все още бъдеще. Те мислеха, защото бяха гладни. А гладът не дава свобода на мислите. Всичко е илюзия, а най-голямата илюзия  се оказва човекът с неговите мисли за свобода. Свобода, която няма и няма да има докато е заключен в мислите си. Интересно дали зеленчукът мисли? Все пак е поливан и торен за да расте. Дали е свободен! Едва ли... Някой ще спре полета му нагоре като го отбере и сготви... Но все пак полетът към свободата дори и за миг в мислите ни е опияняващ. А щом това е така заслужава си да се живее дори и само за тези кратки мигове...

В.Софин