вторник, 15 януари 2019 г.

Влакът в зората

                                                                          
На двора вдъхнових чешмата.
Милата сама с вода проплака,
която пропълзя покрай реката,
и утоли жаждата на макът!

Дадох път на светлината.
Мракът в ъглите припадна.
Отворих прозорците за топлината
на къщата за Пролет, жадна!

Развълнувах в рима и жената -
с чувство за любов заплака.
Докато събуждах я в зората,
подплашена избяга с влакът!
В.Софин

Няма коментари:

Публикуване на коментар