вторник, 15 януари 2019 г.

Пирони за коване...

    Търсех начин да го закова...
Някога баща ми, беше подсказал, че това е особено необходимо.
Затова под ходих със здрави клещи. Колкото и да го стисках обаче, пръстите ми изморени се разтвориха  и то, избяга.
Упорит преследвач съм и затова го  подгоних. Не му давах мира, нито отдих.
Мислех с мрежа за риба да му устроя капан в реката. Докато я пусках, то се изплъзна между подмолните камъни, които идват понякога не подготвени в душата.
Упорит, не се отказах! А това разбира се, беше най-важното. Защото, когато човек скъса нишката и не преследва мечтите си, престава да бъде човек...
Мислех си и за другото...
Баща ми, който цял живот се мъчеше да кове, не бе успял докрай за забие пироните си. Пък и не винаги е имал пари за да осъществи идеята си. Пробвал е без пирони, но с връзки не винаги става, защото гният бързо и се късат.
Но все пак именно баща ми ми бе предал надеждата, че ако не го гоня, не го преследвам с пирони, няма да бъда и няма да стана това, което искам и което другите хора очакват да видят в мен.
Затова сега се чувствам почти готов. Уверен съм в действията си. Дори съм купил, запасил с пирони за целта.
Усещам го! Съвсем близо е до мен! Няма начин! Ще го закова! Ако не го сторя, значи съм загинал...!
Все пак всеки сам избира пироните си. Всеки сам ги заковава. Не всеки успява, защото животът често с ехидна усмивка ги изкривява.
Но аз за себе си съм сигурен. Подготвил съм се. Дори уроци по забиване взимах. Няма начин просто да не успея да закова ЩАСТИЕТО!
То идва само при този, който не се отказва да преследва и измъчва мечтите си. Заковани сръчно на дъската на живота те, една по една се сбъдват. Естествено само за вярващите, силни духом, които никога не се отказват, докато дишат и сърцето им бие за любов!
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар