Време кално!

Беден си! Живееш в град,

където чезнат думите,

срещани по прашни друмите:

„Здравей! Приятел! Брат!“

Останали горчиви са ти, сълзите

от улиците гълтани печално...!

И в гърлото, където възлите,

стоят завързани във време кално!

Избягал в близкото ти минало-

отдавна поздравът, забравен.

Със сърце към хората изстинало

мълчиш и се мислиш за забавен.

Умрял в зародиш от разврат

животът ти във този град,

обречен на позор и глад,

изчезнал е с приятел, брат!

В.Софин