неделя, 27 януари 2019 г.

Ските, които радват пишман скиорът!


                                                    
     Две дъски в повече на краката! Или ски, които пързалят живота. Уж изглеждат еднакви, но и те бързат различно. Всяка трепери за първото си място. Да но и пишман скиорът също трепери от пред стартова треска. Нахранил е с вакса ските и си мисли, че ще прескочи и хотела насреща му.  Научил е стойката, не пада на пистата, но влетява като хала през вратата на първата срещната сграда пред него и спира внезапно. Ските или двете дъски спират полета му, който завършва с падане. Боли от натъртването, а на ските какво ли им е. Те са одраскани, а бяха нови, току що родени за подвизи. И да се оплачат, едва ли отървалия се по чудо скиор ще ги чуе. Ядосан, че не се е справил с обстановката той влетява в ски гардероба и крещи на служителя:
-Да не си посмял да ми даваш повече тези ски! И да те моля и на колене да падам, не ми ги давай!
Учуден служителят предлага решение:
-Вземете шейничка господине!
-Хм! –чуди се пишман скиорът. –А другите като ме видят нали ще из попадат от смях?
-Едва ли! Тука сте за да се забавлявате. Всеки го прави както може. А вас като гледам с найлонче ще ви е трудно май!?
-Ти да не се бъзикаш с мене, а? –реве ядосан и търка синината на коляното си пишман скиорът.
-Не! Как можете да си го и помислите господине. Аз съм тука само за да помагам на хора, да вземат самостоятелни решения. Нима не Ви дадох ски преди час? Не помните ли? Дори Ви попитах, и ви дадох съвет...
-Вярно! Така беше... Давай шейната!
И ето го отново актуален, човекът пренебрегнал двете дъски наречени ски. Готов е да рискува!
Но шейната не мисли така и го запраща на среща в гората с първото дърво. Измъкнал се по чудо едва оцелял, дишащ все още куцукайки, пишман скиорът се явява в ски гардеробът за трети път. Носи и шейната или каквото е останало от нея.
-Защо ме подведе? –крещи още от вратата той. Щях да загина...
-Не ползвахте ли спирачката господине? –пита служителят докато прибира остатъците на изкривената до неузнаваемост шейна.
-Каква спирачка? Пробвах с крака, но не се получи... не се получи!
-Е да всичко това трябваше да се случи, за да се научи, кое как и защо става... –не издържа мърморейки под нос служителят, тихичко и поучително. После  добавя силно на глас:
-Значи и с шейна не става!? Вижте какво я пийнете едно чайче в бара с коняк, да видите как ще облекчите положението си!
-А колата? –пита пишман скиорът за возилото с което е пристигнал в курорта.
-Какво пък! Дайте и почивка! Всеки се нуждае от такава. Особено Вие господине... А утре нов ден, нов късмет! Може и ските да се научат на дисциплина! Да не бягат толкова бързо, че да се научите и вие да ги слушате...
 ...............................................................

Снегът вали когато си иска. Той си няма и хабер, че трябва да възпитава по пистите скиорите. Всички, които не се съобразяват с неговия валеж и стремеж за висота, често си патят. Зарадвани от студеното време, скиорите бързат да надянат обувките си и да хукнат със ските към пистите. Усмихнато Слънцето пие ожадняло от снега и заледява обстановката. Появява се негово величество ледът, който веднага взима нещата в безмилостните си вечно, студени ръце. За кратко време успява да пукне глави, да строши ребра, набие длани, счупи крака, ръце и дори натърти телата на скиорите смелчаци до такава степен, че синьото прозира дори и невидимо през якетата им. Това не спира полета на ските! Който умее да се владее, владее и положението. Да му мисли не само ледът, но и снегът, който си няма и хабер, че трябва да възпитава чувството на уважение и стремежа на скиора  за безопасен, свободен полет!
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар