вторник, 22 януари 2019 г.

Къде са парите?

       Отдавна се бе примирил с положението си на пенсионер. Годините натежали в него не му пречеха да се усмихва, когато срещнеше открит поглед. Повечето гледаха през него. Не и тази нощ, обаче.
   Проникнаха в дома му. Двама. Пък и старецът не беше заключил. Не го беше страх. Знаеше, че му остава малко живот. Защо пък трябваше да стои в собствения си дом като затворник? Заключен и изолиран от обществото, което мислеше само за пари.
      Още от вратата го почнаха без милост. Преди да каже и попита нещо му налетяха с юмруци. След кратък ожесточен побой един от двамата попита:
-Къде са парите?
-Старецът облиза разбитата си устна, погледна с едното око, другото му вече, беше силом затворено и като се усмихна, забележете, усмихна на питането отвърна с въпрос:
-Кои пари? Моите, вашите, на  управляващите, или тези изнесени вече с ум зад граница?
   Двамата мародери примигнаха в учудване. Никога преди не им се беше случвало. Обикновено жертвата беше готова и гащи да свали, само и само да бъде оставена на мира. Но не и старчето! Освирепели двамата продължиха да го бият безмилостно. Изморени за да поемат дъх отново решиха да го попитат:
-Къде са парите?
 След кратък размисъл отново с усмивка, която почти не личеше, старецът се обади:
-Е! То и всеки даже и внукът ми в града знае, че парите са в банките. При нас пенсионерите има само трохи. Ако мислите, че ще ви стигнат да се нахраните до насита бих Ви ги дал, но уви пари за вас мародери, нямам! И дори и да имам, не бих Ви ги дал! Защото не вие сте виновните в тая държава, която прави всичко за да сте прости. „Ум царува, ум робува, ум патки пасе!“ се казва в една наша поговорка, която и дори не сте чували. Тогава какво... Бийте и ме убийте, но си помислете за утре, когато вашите деца тръгнат по стъпките Ви. По вашите грешни стъпки... Дали ще бъдат щастливи, когато няма нищо човешко в тях? Дали ще знаят да говорят или само ще ръмжат?
-Ти какво старче, подиграваш ли се с нас? –попита по едрия бабаит и извади ножа си с думите:
-Сега ще те заколя като яре, ако не кажеш къде са парите?
-Аз казах вече! Нима не чухте! Парите са в банките и не само там, но не при вас и не при мене, пенсионера с нищожната пенсия, която вие още преди да дойдете и искате, държавата е взела в данъци... Какво пък толкова, колете и ме отървете от теглото! Нека тегне на Вас, които отдавна сте с изоставено бъдеще...
    За да не изглежда смешен в очите на колегата си крадец, едрият бабаит без да се мае повече преряза гърлото на стареца. Пръсна кръв, която не пожали и двамата мародери. По слабият от тях, намери сили да изплаче само думите:
-Защо така бе, чичо? – и всичко притихна. Само времето отвънка продължи да сипе снежинките си свободно и без въпроси, които да звучат така:
-Къде са парите?
В.Софин    Разказ дошъл внезапно и отишъл си също внезапно като живота, който не ценим.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар