Животът бавно
изтичаше… Последната прашинка падна долу и времето спря. Някой трябваше да
наруши правилата. Да върне живота на времето. За това не се изискваше много сила.
Нужно беше желание. Да, но кой? Времето беше спряло. Всякаква дейност,
преустановена…
Нищо не се движеше. Всичко се беше утаило. Липсваше порив от
страна на вятъра. Не се задаваше, буря. Не валеше дъжд. Дори угрижени облаците,
бяха спрели хода си.
Точно тогава
отнякъде изникна любопитна детска ръка, която нетърпеливо обърна пясъчния
часовник и времето се завъртя в шеметен танц. Без колебание то, отново потегли
по песъчинковия, вълшебен, шейсет минутен път, който му беше предопределен от
дадения му нов шанс за живот…
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар