Отново на път -последна четвърта част
Прекрасно
времето позволи на морето да се разлее като в тепсия… Прекарваме си чудесно на Черноморието
събрали по малко тен и впечатления, които да отнесем със себе си. Все пак на
моя син, хрумва идеята за едно последно посещение на морския бряг. За целта на
тръгване се отбиваме на нос „Агалина“, където местни, а и чужди ентусиасти
скачат от високите скали във пенещите се вълни за да уловят тръпката на
адреналина. Едва влезли между храстите и дървета предимно борови, излизаме пред
уникална гледка. До нас вдясно група туристи успели вече да се насладят на атмосферата на
нос „Агалина“ прибират палатките и багажа си. Бяхме изненадани приятно, когато
ни поздравиха с усмивка на уста. Отвръщаме и ние със сина ми и после краката ни
сами се смъкват долу, където вълните пеят от векове песента на морето. От тук
погледът се рее като на морския орел. Скача в далечината където се вижда град Созопол;
после се връща вдясно, хваща пропастта между скалите и отскача към другия
залив, към курортно селище „Дюни“. Построен изникнал сякаш от приказките към
нас зяпа истински дворец на чудесата…
Само след триста
метра по черен път стигаме фиорда, който се пада от северната страна на нос
Агалина. Цепнатината между скалите е дълга около 25метра, а стръмните склонове
са с височина шест метра.
Името на носа произтича от стар езически обичай съгласно, който
при силни бурии жените на рибарите от град Созопол хвърляли шепа пръст в морето
и казвали „На галини“. В превод от гръцки това означава „да утихне“ имайки
предвид да се прекрати бурята. След приемането на християнската религия носът
получава името „Света Агалина“. Някога тук на това място е имало и параклис със
същото наименование…
Естествено
тази допълнителна информация за природозащитното място, взимаме от Интернет за
да добием истинска представа за времето, и страстите, които са вилнели тук на
морския бряг, където нос Агалина е бил единствен и най-истински свидетел на ставащото…
Тук на високото цъфтят билки. Погледът ми
се спира на синя жлъчка и отскача към едно уникално бих казал цвете… Виждам
забравени джапанки. Някой скочил долу в тъмната синьо-зелена паст между скалите
и просто не се върнал да си ги вземе. Внезапно някакво раздвижване обръща очите
ми, които виждат в далечината току до морския бряг, където се пенят в ярост
вълните една млада жена придружена от домашния си любимец. Гледка достойна за
четката на художник… Това минава през главата ми, докато не устоявам на повика
на фотоапарата и снимам всичко това… Джапанките, нос "Агалина", билките, пропастта,
талазите долу и младата жена седяща на брега…
Правим със сина ми снимка спомен и полека сякаш без желание,
тръгваме. Чака ни дълъг път. Поемаме с раздвоени мисли и изживяното, което остава
в нас, не само с вкус в устата, но и частица блясък в сърцето, видяло част от
уникалната природа на морския бряг и нос Агалина. В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар