Верен на максимата, ако не по-почукаш
няма да се обади, опитах на една врата и не само на нея…
Първия път се отвори за
да ме впечатли. Успях в намеренията си и втория път. Когато похлопах за трети
пореден вратата се отвори рязко и един непознат мъж ми кресна в лицето:
-Плащай!
-Моля?! -повдигнах
озадачен рамене.
-Не се моли а, плащай!
-заповяда ми той.
-Защо?
-Защото почукваш затова…
-Ама моля ви се, беше на
доброволни начала…-проплаках аз.
-Може и така да е било,
но аз не съм излязъл тука доброволно… -погледна ме в лицето изпитателно, мъжът.
-Моля?! -повдигнах отново,
озадачен рамене.
-Жена ми… Моята ме изпрати
да си платиш дълга…
-Дълга?! -за сетен път
се пуля, озадачен.
-Не се прави на отнесен,
а ми кажи ти почуква или не?
-Е два пъти…
-Плащай тогава!
Верен на максимата, че
щом се е обадило като съм почукал, платих колкото ми поиска мъжът на вратата.
След този случай не само
внимавах с почукването, а и не смеех да чукам на чужда врата.
Пък и защо да го правя…
Остарях и нямам сили да почуквам… И не само на чуждите, а и на своята врата,
нямам желание… Пенсията е малка и парите не стигат за нищо…
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар