вторник, 14 юли 2020 г.

Стъпките, които правим!




          Някои неща не търпят отлагане. Някои трябва да се довършат, за да може на чисто да се почнат нови.
    В резултат на казаното във връзка с пандемията  сложих маска. Успях да я изхвърля едва на третия месец, само защото ми убиваше… Потърсих нова по магазините. Не ме удовлетвориха цените. Прекалено бяха скочили в надпревара с коронавируса. Дисциплиниран от положението, си уших маска от стар чаршаф. Направих го с цел да си позволя стъпването в кварталния магазин, където за съжаление на здравните власти все още никой не спазва инструкциите за дистанция, наложена с маска.
  Дезинфекцирането също не търпеше отлагане във времето. Изпих домашната ракия до последна капка. Сега се оглеждам за узрели джанки, с цел да изваря нова… Хем по-силна да трови, яко черния ми дроб, но и коронавируса да мре в движение.
   Във връзка с нещата, които не търпят отлагане се питам, докога ще се мотаят магистралите незавършени! До кога ще се правят, некачествено? До кога ще умират хора на пътя?
А всъщност вече са навремили нови пътища. Трябва да се почнат. Това е най-важното. Все пак някои неща не търпят отлагане.
Ето и вчера… А може би днес!? Довършиха и довършват някои все още работещи хора с уволнения. Не търпяло отлагане във времето. Коронавирусът налагал безкомпромисни мерки. Трудовата борса да му мисли. Нека да се хване здраво за работа, за да има хляб за всички.
   Нещата в държавата ескалираха. Не търпят отлагане. Но всъщност би трябвало щом са почнати да се довършат. Не за друго, а за да може на чисто, да се почнат нови…
В.Софин  

Няма коментари:

Публикуване на коментар