Осъзната песен

Невидими очички палят мрака.

В сянката на тъмното в гората,

изплашен глас, човека чака –

вятър с мелодия, осъзната…

Блещукат малките фенери.

Движат се цветове умели.

Храсти израснали в размери,

крият страшните си цели…

Звезда учудена просвети -

тъмна, горската пътека.

По нея тръгна със съвети,

но препъна се в човека…

На очите с очила специални

без страх от мрака на нощта

търсещ правата си социални,

сам протестиращ в пустошта -

вървял човек с идеи, гениални…

В.Софин