Пърхат мисли обновени...

Излетели сякаш от затвора

пърхат мислите ми, уморени.

Виждам ги да скачат в двора –

в стрес до болка, откровени…

Спират се пред цъфналата роза,

пръскаща флуиди с аромат.

Отпиват от дъха и, малка доза –

облекчават, тъжният ми свят…

Избягали от тъмното в затвора

пърхат мислите ми обновени.

Виждам ги да скачат в двора,

сякаш днес - отново са родени…!

В.Софин