Избягалата искреност

   

   Бях искрен с шефа, когато закъснях една сутрин за работа:

-И сега, какво? -попита ме той.

-Срещнах приятелка, която не бях виждал от години… -обясних се аз.

-Пихме кафе. И така стана…

-Петров, Петров… Не си искрен. Виж Николов! И той се успива, но поне си признава…

-Тя беше любовта на живота ми… -почти проплаках докато плюех искреност пред шефа си. Това изобщо не го трогна:

-Не те ли е срам, Петров? Къде остана искреността в теб, с която толкова се хвалеше?!

-Но аз…-започнах обяснението си, но шефът ме прекъсна:

-Няма смисъл да ми казваш нищо повече, а започвай да работиш!

Преглътнах горчивината в гърлото и гордостта си и започнах работа.

Вечерта се прибрах вкъщи и си позволих да се изкажа пред съпругата. Нали все пак искреността се ценеше? Поне така си мислех, аз.

-Скъпа знаеш ли днес, срещнах приятелка от детинство…

-И какво? -наостри уши, скъпата.

-Нищо! Просто пихме по едно кафе, сутринта…

-Пили сте кафе?! Нали отиде на работа?

-По-късно, но шефът ми се скара за закъснението…

-Прав е човекът! -похвали усърдността на шефа, скъпата и продължи да съска:

-Ако всички като теб вместо да работят, хойкат сутрин с дружки на кафе, докъде ще стигне бедна, държавата ни…

-Бях искрен… Казах ти, приятелка от детинство…

-Само не ми казвай, че си бил влюбен в нея?

-Бях! Беше първата ми любов…

-И се осмеляваш да ме лъжеш? Къде остана искреността ти, Петров? Питам те, къде?

-Опитах се да обясня на шефа за приятелката, но и той ми каза същото… Не съм бил искрен, трябвало да му кажа, че съм се успал… Нали навреме тръгвам сутрин за работа?

-Тръгваш ти! Тръгваш и случайно срещаш, стърчиопашка… Я не ме разсмивай Петров. Мислех, че те познавам. Трийсет години брак все пак не са малко…

Почти обиден, млъкнах. Почесах се умислен и решително отхвърлих искреността.

Така се започна моето падение в ходене по-мъките…

Казвах без срам на всички това, което искаха да чуят от мен. На шефа, че съм се успал; на милата, че съм работил извънредно; на приятели, че съм бил на море, въпреки, че бях през цялото това време на работа…

Хората се обиждаха от искрените думи. Предпочитаха благородно измислената лъжа, но не и истината. Може би?! Може би, никой никога не се е интересувал от нас, въпреки, че всички говореха за справедливост, а всъщност такава нямаше и нямаше как да съществува в условията на фалшива демокрация, която криеше ревниво истината от народа си…

В.Софин