Зрелостник

                                                                                         

                                                                       Зрелостник

          Ето ви и вас, зрелостник, който с вълнение очаква диплом за завършено средно образование. То не бяха дни, месеци, години… Кога се изтърколиха, цели дванадесет години. Не знаете, но подозирате, че доста добре сте ги изкарали в училището. Ако нещо сте успели да научите, добре. Може и да влезе в употреба в бъдеще. Но ако сте преспали, то освен ръст, друго едва ли сте постигнали.

  Веднъж един такъв герой му се наложило да сложи подписа си върху документ. Той попитал нотариуса, кои букви са нужни за това.

-Как кои? -учудил се нотариусът. – Вие нямате ли букви в името си?

-Абе имам! Ама, кои ли бяха? Май се казвам Гунчо Чиширков…! Хайде де, помогни ми!

Позасмял се нотариусът, но се опитал да помогне:

-Ето тук, пишете Г, точка и Ч, точка.

-Точката я знам, но буквите ми се виждат трудни…

-Кой клас, казахте, че завършвате сега?

-Дванайсти…. -горд от постижението Гунчо изпъчил гърди. Да но:

-Дванадесети клас! -учудил се нотариусът -Вие сте зрелостник, а не знаете буквите? Какво сте правили в клас!

-Обикновеното! Поспивах… Когато ми омръзнеше дразнех учителите… дърпах момичетата за косите. Изобщо се забавлявах!

-Хм! Ами парите познавате ли?

-Какво за тях? Колко ще ми вземеш ли?

-Дайте стотачка и ще ви помогна с инициалите на името ви! – засмял се развеселен, нотариусът.

-Не вземаш ли прекалено скъпо! -усъмнил се Гунчо.

-Евтино е! Недейте да се плашите, Гунчо!

-Евтино, евтино, но стотачката си е стотачка…

-Все пак сте научили, математиката, нали?-позволил си да попита, нотариусът.

-Математиката не я знам, но парите ги различавам. А това е важното днеска… Финикийските знаци…

-Значи историята сте научили, щом знаете за Финикия.

-Абе за Финикия не знам нищо! А парите ги знам, щото баща ми, когато ми дава по някой лев ми казва : „Вземи Гунчо от финикийските знаци! На татко доброто момче, и си купи нещо, сладичко…

-Не знаете буквите, не подозирате колко е умна математиката, а историята безкрайно интересна…-опитал се нотариусът да каже нещо, но Гунчо го прекъснал:

-Я не ми говори глупости като даскало в училище, що знам и що не… Щом ще взимам диплома значи, знам…!

-Подпишете се тогава! Ей тука на това място - упътил нотариусът, Гунчо!

-Абе, оно се е видело… Взимай стотачката и ти пиши, буквите… -предал се Гунчо. Хубаво, но нотариусът, написал на друг лист двата инициала на името на клиента си, и го помолил да ги впише на посоченото място в документа. Почесал се Гунчо слисан:

-Па я тия букви ги знам! Видовал съм ги, некъде… Чекай да се сетим! А май беше големото черпене, но това май у кръчмата, където се събра родата да ме изпрати за бало по случай това, че вече съм станал, зрелостник… И ти, господин нотариус искаш за това стотачка? Някой друг път! Да не се казвам Гунчо Чиширков, ако сега не напишем сам буквите на името си…

    Подписал инициалите си на листа, Гунчо платил таксата, но не дал стотачката. Излязъл леко изпотен от изявата, но напълно удовлетворен. Още довечера с приятелите, някои от тях като него прекалено „умни“, щели де се черпят в кръчмата в покрайнините на града.

   Нотариусът останал  като гръмнат. Докато още се чудел на Чиширков, който излязъл навън, звънеца на вратата оповестил следващия клиент, готов за подпис.

-Може ли!

-Разбира се заповядайте! За какво се отнася?

-Свидетелство за съдимост. За работа ми трябва! – обадил се клиентът.

-Вие като ви гледам май сте зрелостник!

-А не… Бях миналата година!

-И още не сте започнали работа?

-Какво да се прави! Тате и мама ми казаха първо да си поживея, да видя свят, пък после имало време да работя…

-И вие си поживяхте!

-Ами разбира се… Ходих по света… Къде ли не!

-Ами кой плати разноските за  вашите така да се каже, безгрижни пътешествия…?

-Че кой може! Ясно, е че мама и татко. Ама да ви кажа под секрет. Ще бачкам във фирмата на баща си. Ще бъда на отговорен пост. Заместник шеф…

-Аха… Ясно! -смръщил вежди нотариусът, но все пак оценил клиента си, който знаел да приказва на вие. Може би не бил толкова загубен, но с парите на татко и мама е лесно, нали… Друго си е от нулата, но тя е само за тия без пари…

След като изпратил клиента, нотариусът въздъхнал притеснен:

-Боже, боже… Какъв народ се е навъдил. Едните с образование, но с високо мнение за способностите си… А за другите, просто не ми се приказва… Абе имаше едно такова, запомнил съм го от училище. Учителят ме изправи на крака по време на час. Унижи ме пред всички без да съм виновен за нещо и каза на всеослушание: „Телета дойдохте тука в училище, но волове ще си отидете! …“ Още помня как ме жегнаха тогава думите му, които погрешка ме опариха в лицето. Да но един такъв като Гунчо Чиширков, който беше закачал момичета от съседния клас просто се изсмя в лицето на учителя. Е изгониха го, не завърши, но после след време в това новото, купонджийско време си купи диплом. При това за висше образование. Като се замисля виждам, че светът се е превърнал в дупка и няма кой с ум да я пълни…

  Така, че ако вие млади приятелю сте зрелостник помислете дали имате бъдеще в страна, която заслужава да има и мислещи хора в нея. Но не само мислещи, а хора, които строят, а не рушат, устоите на живота!

В.Софин