Господин пациент

                                                                                         

                                                   Господин пациент

  Неизмеримо щастие е за вас, ако живеете в провинцията.

Трябва ви лекар за консултация. Отивате.

Докато чакате отвън пред кабинета си почивате.

Когато влизате, лекарят започва със съвети да ви убеждава:

-Така като ви гледам, май имате нужда от повече разходки… Правите ли такива?

Вие отговаряте бодро:

-Ама моля ви се, докторе…! Редовно!

-И къде? -заинтересуван е лекарят от вашия отговор.

-До местоработата и обратно…

Тук лекарят не е съгласен с вашето мнение:

-А, не… На вас господин пациент ви е нужно движение…. Това ваше наднормено тегло, леко ме притеснява… За целта може да отскочите в края на града до аптека, която поддържам с евтини лекарства…

 

Тука озадачен прекъсвате лекаря с въпрос:

-Защо?

-Защото мисля за вашето здраве… По дяволите! Вие като гледам адреса ви, живеете в другия край на града. Докато го прекосите целия и се върнете обратно, това прави осем километра…

Тука прекъсвате словоизлиянието на доктора пак:

-Да, но аз ви попитах докторе, защо е нужно да си купя лекарства!?

-Защото така като ви гледам сте много увреден… Нужни са ви хапове за кръвно, за простата и може и за отслабване да вземете нещо…! И забележете това господин пациент, всичко това само на половин цена. Ако купите от аптеката в центъра направо ще се разорите… -съветва ви лекарят с усмивка на, която не сте в състояние да откажете.

-Добре докторе, разбирам ви, прекрасно!... -съгласявате се вие с доводите на доктора и чакате за рецепта. Не я дочаквате, защото лекарят ви съобщава, че вече хартиената не върви. Озадачен сте, но все пак питате:

-Как така не върви хартията?

Тук лекарят отново с лъчезарна усмивка, търпеливо ви обяснява:

-Вече живеем в 21 век. Всичко става електронно… Дайте си имейла и ви пращам веднага рецептата на компютъра…

Озадачен сте отново.

-Това пък, защо? Не може ли устно да ми кажете, какво точно да купя?

-Абе, може, разбира се… Но е противозаконно… Все пак в аптеката там на място, могат да ви осигурят всякакви лекарства. И забележете, господин пациент! Всички хапове ще вземете без моето лекарско предписание. Само ще трябва да прочетете докрай листовката за страничните действия…  Като гледам как ме гледате с опечалената си физиономия като нищо имате хемороиди. За облекчаване на болката ви,  в аптеката ще вземете от специален, крем. И отново забележете, пак е без моето лекарско предписание!

-Тогава кажете ми докторе, защо бях при вас на преглед!? -чудите се вие, но лекаря ви успокоява с думите:

-Оставете разбирането и съветите за нас господин пациент. Правете каквото ви казвам и ще се усетите много по млад за вашите, шейсет години! Ще изглеждате поне на четиридесет. Като нищо може да сведете поглед към някоя привлекателна дама. Да пофлиртувате с нея Да се почувствате нужен и най важното жив. Но не забравяйте! Всичко това ще ви се случи само ако се разходите до края на града. Там в аптеката ще намерите всичко необходимо за вашето здраве…

Тука нервите ви на добродушен пациент, ескалират:

-Знам, знам докторе… вече ми обяснихте…. Мога ли да си вървя, вече!

-Е достатъчно ви задържах. Нямате деменция. Виждам, че сте поумнели. Не ви мъчи високо кръвното налягане, още по малко анемията…Така, че вървете! И не забравяйте! Движението драги, господин пациент е живот!

-Да, да… Още сега ще отскоча до аптеката… Извинете докторе, а не може ли друг път да сторя това?

-Просто не отлагайте проблема. Иначе нещата ще се задълбочат…

След казаните с патос думи от лекаря вие, тръгвате към вратата, за да се измъкнете на въздух. Тъкмо я отваряте, когато чувате зад вас:

-Извинете, господин пациент! Забравихте да си платите прегледа!

-А трябва ли?  -скептичен сте вие.

-То ако не трябваше, нямаше да получите такива безценни съвети от мен…

Сконфузен се връщате до бюрото на лекаря. Неловко положение за вашата кесия, която плаща свободата ви, за навън.

Там вече изпотен от безкрайните съвети на лекаря вие, просто махвате безгрижно с ръка и казвате няколко думи, за ваше успокоение:

-Абе, аптеката ми се вижда много далече… По добре струва ми се е, да се разходя до работа и обратно… Все пак нали е с транспорт. Не се налага да се блъскам чак дотам, пеша…

В.Софин 17.05.2022год.