Страсти
Денят в сиво веждите навъси.
С битка взеха облаци, небето.
Дъждът разкрачен се изръси
от високо в сълзи над морето!
От брега далеч с лодка бяла
пристан търсеха си двама.
Пенеше се буря не видяла,
че любовта им е голяма.
Денят в сиво вежди вдигна.
Облаците скриха се в морето.
Весело слънцето примигна.
Закачливо светна и небето…
Пристанът отвори си очите.
Двама влюбени на него бяха.
Нямаше и помен от сълзите.
Страстите акостирали узряха.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар