Вятъра в сърцето
Още помня любовния трепет
когато вечерта запали небето.
Още помня любовния шепот
на вятър говорещ в сърцето!
Тогава за нас, блестеше луната.
На сребриста пътека вървяхме.
Морето шумолеше ни в краката.
В посока една и двамата, бяхме!
Още помня любовния шепот -
плисъка на думи извисени.
Вълните вятърни със трепет,
в нас разбиваха се споделени!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар