На лов за "зайци", "крокодили" и още нещо…
Голяма тръпка,
братовчед ти, казвам. Това ловец, това риболовец, градинар… И аз така. Чакам на пусия редовно за да
отстрелям нещо. За целта съм се подготвил. Измерил съм разстоянието и точния
ъгъл, откъдето да стрелям. Но всичко е в чакането. Търпението е майка на успеха. Ако обаче заспя и почна да
сънувам, нишката се къса. Затова въоръжен дебна край една гора в началото на
лятото. Първия зараждащ се ден не успя
да ми помогне много в обстрела. Поне разбрах как се случват нещата. Дето се
казва как минават през иглени уши. Точно през тях и в определеното време. Не може, а и не бива да се гърми по рано. Стоя хапан от комари, бит през
деня от жегата и леко хапан от студа, нощем. Стоя и даже не мигам. А съм го
сторил и плячката избягала…
И ето го паметно, утрото. Погледа ми проследява
горе пътечката. От нея се плъзга немирно палаво зайче. То се спуска отдалеч, минава
над короните на дърветата в гората, и после скача вътре в реката с цел да се
къпе. От там внезапно излиза уплашен крокодил, който пълзи към мен. Едно съм
научил за тях от книгите. Винаги се връщат на същото място откъдето са изпълзели
на сушата. Следват правила, които са си създали
със сигурност от древността.
Е, вече съм готов за обстрел. Прихващам целта с око, настройвам
обектива на „пушката“; визирът пасва на оптиката и леко натискам спусъка. Чува
се „трясък“. Всъщност обирането на лекия спусък. Стрелям. Първо пада слънчевото
зайче в реката, после зеленият крокодил с унисона на листата от гората. Но виж
ти, това не бях го предвидил. Едно палаво зайче оцеляло се плъзва в очите ми
заслепява ги, облизва челото ми, захапва предпазната ми шапка, и с подскок се
отдалечава в гората. Избяга ми, но довечера… Ще го причакам. С тези мисли лягам
да поспя под короната на грамадно дърво, чиято зеленина ме скрива от
обитателите на гората. Така поне си мислех. Много скоро дойде, разочарованието.
Отнякъде изпълзяват насекоми. Червените мравки не забравят да влеят малко
радост в тялото ми с тяхната мравчена киселина. Едва отърсил се от тях, ме
налетяват, горски пчели. От дървото под което се бях излегнал, ме зяпва хралупа,
естествен пчелин. Измествам се под друго дърво. Така де. Колкото повече
отстъпвам, толкова и времето също. Отнякъде близо до мен прозвучават копита.
Елен и две сърни… „Аман – изпуснах целта“ -мисля си. Но все пак тук не съм за
тях. Тук съм за зайчетата и крокодилите. Другите неща и тях, но ако са ми на късмет. Привечер.
Налетяват ме комари. Толкова много, че и да ги гърмя няма да ми стигнат сачмите
в пушката. Мажа се със спрей против
вечно гладни „нахалници“ и вече съм готов. Стоя в обратна посока с гръб към
реката, стиснал „оръжието с визира“ в ръце, и обирам лекия спусък, почти не дишащ.
Леко над мен се появяват оранжеви облаци. От залеза изскочи оранжево зайче
близна шапката ми, после носа, мина през полуотворената ми уста от изненада и
се спусна долу на брега сред зелените храсти. От там изскочи изплашения
крокодил, който се спусна панически към реката… Докато натисна спусъка, той се
скри, но не напълно. Внезапно от другата страна на реката изпълзя закъсняло
слънчево зайче подскочи хвана високите върхари на дърветата, и после… после се
скри в едно облаче. Бяло. Внезапно в тишината на залеза пристигна нощта…
Стоя аз, почти парализиран от картината разиграла се пред
мен Устата ми отворена, аха да каже нещо… Нямам думи. По професия съм фотограф.
За да изкарам пари трябва да се правя на ловец. При това добър ловец, защото
това ми е призванието. За два дена успях да уловя всичките слънчеви зайчета,
скачащи от изгрева в реката, и зеленината, крокодилът, който също ме зарадва
със снимките си. Не успях с елена и сърните, но поне хванах на фокус
естествения пчелин и мравунякът с червени мравки. Богат улов! Обстрелът беше
успешен за мен. Надявам се и утре да бъде, когато наглася „такъмите“ за риболова,
който ми предстои.
В.Софин 5.07.2022год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар