Животът...

                                                                                          

Животът все повече започва да мирише на развалено. Войни, пандемия и правила, които навлизат безнаказано в територията на хора, които просто искат да дишат!

Животът е река, която често буйно излиза от руслото си за да помете тия, които искат да дишат.

Животът спира да тече там, където правилата избуяват вместо като цветя в бурени.

Животът не е приказка, която често трябва да бъде повтаряна. Напротив животът въпреки тръните наоколо, трябва да цъфти.

Животът пристигаше усмихнат преди да изобщо да му забранят да се усмихне на някого.

Животът има край, но има и начало! Важното е, когато е млад да не му се пречи да разцъфва.

В.Софин