Балада за двама
Идва ведущ грехът,
ако болката в двама е скрита.
Гърдите пали гневът,
ако тръпката вече отлита.
Липсва любовният стон,
ако млъкнат думи гальовни.
Препускат ноти без тон,
ако очи с тишина са виновни.
Усмивката идва без глас,
като цялата, глуха вселена.
Но ръцете обзети от страст
болката правят, стопена.
Целувки говорят с наслада.
Палят на двама, телата.
Красива любовна балада,
смекчава гневът у сърцата!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар