За какъв ме мислиш?

                                                                                        

                                              За какъв ме мислиш?

      Късен следобед. Един среща приятел пред училище, където се провеждат избори за парламент и му задава, въпрос:

-Гласува ли? Трябва да гласуваш!

-Е, цял ден ме атакуваха от екрана на телевизора, а и не само от него с този, въпрос! Някои в парка,  дори и пари предлагаха… Стотачка!

-Е, и? Гласува ли, защото трябва да се гласува.

-Не! Ако бяха ми казали, че не трябва да гласувам, щях да съм първи пред урните. Но щом така настоятелно ме молят с пари и дори ми заповядват с гласувай, значи няма да упражня гласа си…

– Да! Много си прав има си хас да го сториш! Направо ти казвам да не ходиш до избирателната секция! Няма смисъл да го правиш! Върви си вкъщи!

–Абе приятел, ти ли  ще ми кажеш какво да правя. Те на пук на теб, ей сега ще отида да гласувам.

    И след тези казани думи, инатливия български избирател клати глава в закана и влиза в училището  да упражни волята си.  След малко приятелят му, който го чака отвън го посреща с думите:

-Видя ли, че не е толкова страшно. Гласува ли!

-Ти, за какъв ме мислиш, приятел! Много ясно, че не!

-Но нали влезе да гласуваш!?

-Влязох, аз. Влязох вътре, давам личната си карта, а един от хората ми рече:

– Айде бе! Не се моткай повече! Само вас ли ще чакаме... Влизай и гласувай!

–И ти не гласува?

–Да, бе! Той на мене ще ми казва, гласувай! Ще ме агитира, той…! Теглих му една цветиста по български, взех си личната карта и ето ме…

В.Софин