Малкият Пепи
Имало едно време, а всъщност
го има и днес, баба, дядо и внук.
Тук в полза за
хората, да не забравим да споменем и негово височество, Компютърът. А и мистър Джиесем,
който има гадния навик да звъни винаги неочаквано.
Малкият Пепи ,
така се казвал внукът на баба Мария и дядо Георги бил обсебен от техниката. Не
подозирал, че навън има толкова много чудеса за откриване. И не само за
откриване, за докосване. Пепи живеел в
свой измислен свят, където освен Интернет, нямало нищо друго. Там играел. Поддържал
чатове с приятели и линкове бъкали постоянно в мозъка му.
Напразно дядо
Георги се опитвал да откъсне внука си от магията на Интернет. Често махал ръка в безпомощност и излизал сам в близката
гора. Веднъж, когато бил за гъби вечерта не се прибрал. Уплашила се баба Мария
и потърсила помощ на сутринта от дванайсетгодишния внук:
-Виж какво, Пепи, дядо ти не се върна снощи. Върви го потърси.
Може да е наблизо някъде и да му е станало лошо. Трябва да му помогнеш!
Понамръщил се Пепи,
защото го измъквали от царството на Интернета, но все пак обичал дядо си. Той
често му давал пари от пенсията да си
купи нещо вкусно за ядене.
Тръгнал внукът и
потънал в гората. Всичко там му било толкова непознато, че ако се беше натъкнал
на блато едва ли щеше да разбере, че вече е потънал в него. Гората застрашително
убола очите на момчето. Вървял Пепи докато напълно се изгубил. Седнал на един
пън и като не му оставало нищо друго, заплакал. А и в бързината, когато излизал
навън не взел мистър Джиесем, който можел да му се притече на помощ.
За разлика от него
дядо Георги силно накуцвал, но въпреки това успешно се прибрал. Докато търсил
гъби неусетно паднал в яма изкопана от бракониери на сърни. Видял трудност
докато се измъкне, но все пак накрая успял. И само кракът който изкълчил при
падането му попречил да се върне навреме вкъщи.
Като го видяла да се
връща баба Мария възкликнала:
–А Пепи, няма ли го с теб?
Разбрал, дядо Георги, че внукът се бил изгубил в гората.
Нахокал бабата:
–Ти, бабо с целия ум ли беше, когато го изпрати сам в
гората? Та той не познава изобщо терена там. Ако е научил и видял нещо то е
само от Компютъра…
След като взел
мерки за изкълчения си крак, дядо Георги
тръгнал да търси внука си. В помощ взел не само бастуна си на, който да се
подпира, но и верния приятел, кучето Панчо. Макар и необучено, то познавало
много добре момчето.
Докато вървял
през гората дядо Георги пъхнал в муцуната на Панчо шапката на Пепи. Отначало
кучето се лутало из храсталаците, но както става в приказките, а това несъмнено
е приказка за живота, надушило следата.
Полека лека,
защото все пак кракът на дядо Георги не бил съвсем добре, намерили на една
горска полянка малкия Пепи да плаче. Изтрил сълзите му старецът. Разбрали, че
били закъснели. Луната се показвала между дърветата, дядо Георги казал на внука
си:
–Хайде, Пепи! Стига си плакал! Да тръгваме, че вкъщи баба
ти, Мария е омесила баница за нас..
–Да, ама къде в тъмното, дядо? -ревнал, Пепи с писклив
изплашен, гласец.
–Ти, не бой се чедо! Панчо знае много добре пътя за вкъщи, а
и аз се ориентирам по звездите над нас. Виж как светят и ни сочат, правилната
посока! Няма страшно!
Хванал за ръка Пепи
и заедно с Панчо, се прибрали вкъщи за радост на баба Мария.
От тогава, а не от днес двамата заедно, а да не забравим и
кучето Панчо, обикаляли гората. Дядо Георги отговорил точно на безкрайните и не
пресъхващи въпроси на внука си.
Най-добре се научава всичко сред природата.
Иначе как!
Млякото не се ражда от дърветата, а те от своя страна не
дават, месо, вълна и сирене, а плодове.
Научени били нещата на живота навън. Не от негово височество
Компютърът, нито пък от мистър Джиесем.
Така внукът Пепи, малкият дванайсетгодишен юнак, разбрал
истината за живота.
Бъдещето за да го има, трябва и разумът да остане!
Вие деца, разбрахте ли приказката? Природата е най-добрият
учител. Техниката помага, но ум не дава!
В.Софин 31.10.2022год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар