Спомен за първата любов.
Как тихо годините се стапят.
Времето отмерва час по час.
Не изсъхнали сълзите още капят.
Жив е спомена за първата любов.
Днес вече не сме същите.
Годините отминали, тежат.
Отвън дори самотни къщите,
живеят с спомена за любовта.
Как тихичко се ронят днес, сълзите.
Вятър есенен, отвява ги далеч.
Живеят красиви още в нас мечтите-
споменът за първата, любов!!!
В.Софин 21.10.2022год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар