Искам мама!

                                                                                        

Искам мама!

   Имало едно време една баба, дядо и внучка. Има го и днес, но новото!

   Родителите на тригодишното момиче лишени от препитание в родината били принудени да търсят щастие в чужбина. За това дядо Коце и баба Митра били оставени да се грижат за внучката.

Докато старецът бил зает да разпалва печката, възрастната жена се грижела за пилетата в двора. Оставена самичка в една от стаите палавата внучка със сладкото име Ягодка, измислила хиляди, лудории.

Взела, че скрила на баба Митра чорапа, който плела за нея в един от шкафовете в гостната, а в съседния напъхала книгата, която дядо Коце, четял в момента.

После забрадката на възрастната жена се оказала в нощното шкафче. На дядото лулата пък заминала в това на бабата.

 На котката Писи, която дремела спокойно на перваза на един от прозорците на стаята пуснала навита на пружина, мишка.

По едно време влязла баба Митра и потърсила забрадката си. Когато не я намерила на мястото ѝ на закачалката, се обърнала с въпрос към дядо Коце:

–Ти, дядо къде си преместил забрадката ми, че нещо не я намирам?

–Не съм я пипал! – взел да се оправдава дядо Коце. После потърсил в шкафчето лулата си, защото му се припушило. Вместо нея обаче открил забрадката на баба Митра вътре.

–Ето ти на… - възкликнал старецът. – Открих забрадката ти, бабо.

Обидена до не май къде баба Митра измънкала:

–Ти, дядо, да не би да си полудял? За какво ти е моята забрадка?

-Ами откъде да знам, че забрадката ти е в моето шкафче…-опитал се да се защити дядо Коце.

През това време бабата отворила чекмеджето на нейното нощно шкафче. И какво да види. Вътре се мъдрела лулата на дядо Коце.

–Виж ти! Старче, това какво е? Колко пъти ще ти казвам да оставяш нещата си в твоето шкафче – изфучала ядосана не на шега, баба Митра.

Вместо да мърмори старецът се подсмихнал:

–Ти бабо случайно да не си пропушила? Защо ти е моята лула?

     Взели, че се скарали двамата. Докато се водела словесната им битка Ягодка незабелязано и за двамата се измъкнала на двора. Отишла в колибата на кучето Шарко и го, отвързала. После му отворила вратата към улицата.

А тя самата взела, че се скрила в колибата на кучето.

    По едно време докато се карали бабата и дядото дочули шум откъм килера. Огледали се. Ягодка никъде не се виждала. Ами сега! Бързо отворили килера. Покрай тях изфучала котката Писи, която все още гонела, играчката, мишка. Ог Ягодка нямало и следа.

Излезли на двора да огледат. Чули  лая на Шарко. Как така бил навън на улицата?

Баба Митра отново почнала да се кара на дядо Коце:

–Ти дядо, защо си изгонил Шаро, навън?

Излязъл дядо Коце на улицата и хванал Шарко. Отишъл да го върже пред колибата му, но се спрял уплашен. Отвътре светели две светулки. Две очички с огън.

-Брей! Кой ли е влязъл вътре… - сепнал се дядо Коце. Погледнал по навътре, но от там Ягодка изкрещяла в лицето му.

Дръпнал се уплашен дядото и викнал на помощ Баба Митра.

–Бабо, ела! Нещо се е намърдало в колибата на Шарко и не иска да излиза…

–Че надзърни дядо, ти!

–Лесно ти е на теб бабо, ама отвътре нещо ръмжи…

   Баба Митра на, която смелост не липсвала се приближила до колибата на Шарко и погледнала вътре. Двете светулки вътре светнали с фенерчета, погледнали към нея.

Хм! Ягодка отвътре се смеела тихичко.

–Дядо Коце не те ли е срам. Плашиш се от внучето. От детето имаш ,страх!

Виж я ти малката хитруша, къде се е скрила. Ние с теб дядо я търсихме навсякъде, а тя в колибката на кучето.

Веднага след това баба Митра хванала  Ягодка за ръка и я завела вкъщи да я изкъпе. Докато се мъчела с детето, то взело, че я изпръскало. От толкова пляскане във ваната вода почти не останала, вътре в нея.

Когато най-после след големи разправии успели да се справят и да нахранят Ягодка и приспят след прочетени десетина приказки, с които дядо Коце се справил бабата му рекла:

–Едно време дядо беше по лесно да се гледат деца. Днешните не само, че не слушат какво им казваш, не само, че нямаме право и с пръст да ги пипнем, а направо ни правят на луди и двамата…

По едно време внучката Ягодка се събудила и първото, което казала в просъница било:

–Искам, мама!

–То и ние я искаме, чедо! И ние с дядо Коце, но тя е в чужбина да печели с татко ти, парички – отвърнала на хленча на малката внучка, баба Митра.

Да, но Ягодка едно си знаела, едно си баела:

–Искам, мама!

Да, в трудно време живеем. Децата без родители с баби и дядовци, които не разбирали, а и днес не разбират новото време.

Пък и трябва ли да се разбира като всичко е ясно:

–Искам, мама!

В.Софин