Стъпка по стъпка или една запомняща се разходка - първа част

 

                                                                                  

Една запомняща се разходка

 

     Началото на октомври. Есента пее жълтата си песен. Листата преливат в червено. И в тая красота мира не ми дава една мисъл. Това е мисълта за планината в близост до града на „Самоковите“.

   Време е за пътешествие или да разходим крака преди зимата да влезе  в правото си.

Моя милост, синът ми и „Пежака“ /Пежото, както той ласкаво нарича автомобила си/, тръгваме от Самоков към върхове и изненади в Рила планина.

  За целта избираме ранен час. Денят и без това е кратък, защо е нужно да го срещаме у дома си. 

Ставаме в шест. Снабдяваме колата с гориво, а ние се зареждаме с припаси за деня. Не забравям да сложа в раницата освен вода и по глътка ракия за отпускане.

Така въоръжени минаваме през град Сапарева баня и поемаме нагоре към Скакавишкия дял на  Североизточна Рила.

Пътят ни е обсипан с есенните багри, в които прозират вече първите слънчеви лъчи. Времето е обещаващо. Тук там розови облачета подсказват за вятъра, който ни чака горе в планината. И за да бъда по-точен връх Кабул, двете малки Скакавишки езера и разбира се красивия и най-висок водопад в рила. Скакавишкият водопад е известен освен с дължината си, и с голямата си красота. Да не забравяме и грохота на водите падащи от високите скални участъци.

   По пътя на „Пежака“, който е асфалтиран и дупки не прозират срещаме момиче и момче, спрели колата си за да се порадват на изгрева и гледката долу, Сапарева баня и околностите ѝ.

  Отминаваме с мисълта, че не сме първи, но така е, когато има съревнование в тоя съботен ден на седми октомври 2022год.

Стигаме разклона за  вилите при Паничище. Нашият маршрут продължава вдясно към хижа Скакавица. Тук пътят е тесен и дупките по асфалта личат най вече в гумите на „Пежака“, който протестира недоволно разклащайки ни вътре в него.

Оцеляваме все пак. И ето ни вече в местността Зелени Преслап, откъдето започва и приключението ни. Тук на тази поляна паркирала една, единствена кола среща погледите ни. Някой вече ни е преварил. Тук  правим кратка почивка като закусваме. След кратък размисъл поемаме вдясно към връх Кабул с неговите 2537метра надморска височина. Идеята е да не се върнем  по същия маршрут. Една обиколка в Рила, която трябва да се запомни.

Пътят се изкачва устремно нагоре. Погледите ни срещат бялата мура, която преобладава в тази местност. Отначало срещаме и лески, смърчове и няколко буки в златистожълто. Есента в разгара си ни посреща с красотите, преобладаващи тук.

   Чудя се дали годините ми натежават вече или просто стъпките ми не свикнали на такова натоварване. Стръмнините тук обаче не ме плашат.

Срещаме табели, които ни дават уверението, че сме на прав път.

 Следва продължение

В.Софин