Мълчалива Луна
Съблече я бавно неусетно с мечти.
с поглед виновен на който личи,
че е влюбен в нея, почти
–
Луната, която го гледаше в упор с очи.
Сребърните ѝ нишки не личаха, почти.
Но пръскаха радост с обич – лъчи.
Погледна я бавно, неусетно с мечти –
Луната, която знае как да мълчи!
В.Софин 20.10.2022год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар