Стъпка по стъпка или една запомняща се история - последна четвърта част.

                                                                              

                                                             

     И ето ни след скромен обяд отново на път. Вече си виждаме да  слизаме надолу следвайки течението на Скакавишка река. Целта ни е ясна. Желаем да видим водопада, в горното му течение. Не случайно това е най-дългият и най-висок, водопад в Рила.

Въпросът, който си зададохме при пристигането ни беше дали пък случайно няма път тук някъде между тия стръмни канари. Преминаваме нешо като блато но не затъваме в него.

И ето го  с непресъхващата си красота и остър шумящ език. По пътя не преставам да снимам есенния пейзаж, който на фона на планините ширнали се вляво и вдясно просто е уникален.

Тука оставяме раниците си за кратка почивка. Ние без да се лутаме намираме място откъдето да слезем в близост до водопада.

Отстрани скалите носят достатъчно ледени кристали, замръзнали до клокочещата бездна пред нас. Но това е само една малка част от Скакавишкия водопад. Намира се в национален парк Рила.. Водопадът е разположен на река Скакавица в Скакавишката долина в подножието на източния склон на връх Кабул, Северозападна Рила. Той се намира на 1950 метра надморска височина, а височината, от която пада водата, е 70 m.

И тук на това място намираме обозначено трасе надолу към Скакавишката долина. Не бързаме. Следваме маркировката от наредени на малки пирамид,и камъни. Те са оцветени с червена боя. Вдясно над водопада води пътеката през морени и бели мури.

Слизането надолу е трудно, но не невъзможно. Важното е човек да си гледа в краката, защото като нищо може да се отърколи по стръмното нанадолнище.

Успешно се справяме с тази задача и минаваме през река Скакавица. Решаваме, че и долната страна на водопада заслужава нашето внимание.

  Скоро се спирам пред една табела. Чета на нея:

Височината тук е 1939 метра. Съставът на местообитанието с билки  е разнообразен, има черна боровинка, малина, връшняк, петров кръст, горска и синя,  тинтява, лобелиева чемерика, вейник,

Бих добавил също и гъби. Погледът ми се спира на златожълта коралка и червенееща сърнела.

Успяваме да се качим в подножието на скакавишкия водопад като пътьом се срещаме с млади ентусиасти. Момчета и момичета на по двадесет и няколко години. И аз в тая група барабар Петко с мъжете. Вече на шейсет, но с непреодолимо чувство за хумор.

Като човек, който не остава нещата така да му се изплъзнат им съобщавам, че сме слезли отгоре покрай водопада и сме се насладили на играта на пенестите вълни, които падат от високо и като намират мястото си се спускат надолу по Скакавишката долина, която е ботанически маршрут.

Разделяме се с младите хора, а ние правим снимки за спомен. После хукваме надолу към хижа Скакавица построена през далечната 1922год. Открита за туристи на 2 август 1922год. Явно тази година са имали юбилей, стогодишнина от основаването на хижата.

Докато слизаме надолу срещаме туристи, които задават един и същи въпрос, дали е далече, водопадът. Удовлетворяваме искането им и аз се заковавам пред друга табела на, която четем заедно със сина ми Боян:

Планинско мочурище – 1882м. надм вис.

Тук растителното многообразие е представено, от Копиевиден многоредник, хибридна чобанка, червено омайниче, паничева пищялка, дзуки, орлова папрат, шапиче, чинаролистно лютиче, горска звездица, и звездеста каменоломка.

Многообразието на растителните видове изсипано в долината на Скакавица удивлява с многообразието си. Туристът няма как да не е впечатлен. Богатство, което майката природа е създала именно тук  в близост до Скакавишкия водопад.

Тук на това място преобладава бялата мура. Виждаме и жълт кантарион заедно с миризлив здравец.

По надолу срещаме друга легенда или табела от, която разбираме, за намиращата се тук синя и жълта, самакитка и паничиевата пищялка. Надморската височина е 1865метра. От растителните видове са представени и лечебно великденче, прешленест дивесил, българска горчивка и разбира се , планинска елша.

Най после след като научаваме за многообразието изсипано тук стигаме  до хижа Скакавица. Млад мъж подготвя дърва за вечерта. Резачката му се носи надалече. Гледаме някои от туристите тук са спрели на чай и да си починат. Но ние бързаме и освен снимки за спомен не спираме на хижата.

 Интересни неща срещаме по пътя си надолу. Спираме край нещо като паметник. Всъщност някога е била чешма. Сега е останал да ни радва, само надписът: „ Направена отъ Георги Богдановь. Отгоре пък на бетонната плоча личи надписът на майстора – Василь Бояджиевь. Забравена от времето, но още тук в лоното на скакавишата долина,която е резерват от 28март 1968год с площ от 70, 8 ха.

Малко по надолу по пътеката срещаме и една пейка. За нея се вижда, че не е много стара, но надписът отстрани смущава: „Сакелариевата пейка – 1922год.

Явно при откриването на хижата е направена за туристи тази пейка. Сега само се подновява от време на време, защото и дървото не е вечно. Виж надписът на бетонната плоча е оцелял.

Впечатлени сме и от водата, която извира между една гигантска мура. Желязно канче завързано със синджир ни кани на по глътка от животворната течност. Отстрани между мурите и смърчовете се белее река Скакавица. Тук тя не спира да ни удивлява с многобройните си особено красиви, водопади.

Красота, която заслужава да се види. Най-после стигаме широк път, който ни води към „Пежака“ на сина ми. След кратко мърморене от моя страна най после пристигаме на Зелени преслап. Доволни, но не и изморени от гледките на Рила, която ни изпрати с поглед подкана, да се върнем отново, тръгваме към град Сапарева Баня.

 Уникален запомнящ  се маршрут, който задължително трябва да посетите и да се радвате не само на омайващия чист въздух на връх Кабул, а и многобройните водопади намерили мястото си тук, в Скакавишката долина на Скакавишка река.

А дотогава, до нови срещи ентусиасти на Рила!

В.Софин 

 

 

 

 

          

Днес се отбелязват 100 години от построяването на първата високопланинска хижа "Скакавица", открита на 2 август 1922 г.

Хижа "Скакавица" се намира в Северозападна Рила, на левия бряг на река Скакавица, в подножието на връх Кабул, на 1876 м н.в

Основният камък на първата високопланинска хижа в България е положен на 10 юли 1921 г. в долината на река Скакавица, под връх Кабул. Тържественото й откриване е на 2 август 1922 г. Хижата е построена благодарение на усилията и ентусиазма на членовете на дупнишкото туристическо дружество "Рилски езера" и с помощта на стотици местни хора.