Сервитьорски поглед

 

                                                                                     

 

На колегите от Пампорово и Боровец!

Сервитьорски поглед

  Добре, че имате поглед. Сервитьор сте. Препълнени чиниите с храна сами скачат в ръцете ви, а краката послушно намират масата за обслужване.

   Очите Ви не спират да дебнат погледите у клиентите.

 Всяко ястие заема мястото си.

Детето взима кебапчетата, майката пилешката супа, а бащата успява да улови пълнените с ориз чушки.

Нямате време за чудене.

 Взимате нови поръчки от съседните маси и отново се втурвате на бой. Всъщност краката Ви без да роптаят, а има ли смисъл да го правят поемат към кухнята, където ръцете ви за сетен път взимат ястията, които чакат сервирането си.

  За момент успявате заедно с колегите, пет на брой да се справите. Но идва и от сервирането.

Забелязвате клиент, който се чуди дали да изяде последната си лъжица с таратор, или пък да я остави. Питате:

–         Може ли? – с надежда да вземете почти празната паница.

Но се оказва, че клиентът е с характер. Вие дърпате паницата, но и той я хваща с бързина на орел. Дърпа я и той, а устата му, които не знаят да мълчат проплакват:

–         Ей, много сте бързи, бе! Още не съм си изял таратора, а вие бързате да от сервирате.

Оставяте му паницата нека си я ближе ако иска, а вие запазили достойнство се втурвате към следващия клиент, който вече е запалил цигарата си и издухва облаци дим върху полу празната си чиния с ядене.

Решавате да бъдете тактичен, но правостоящите гладни чакат отстрани да се опразни масата, за да седнат също за вечеря. Питате:

–         Извинете господине! Това ще го ядете ли?

Шокира ви отговорът:

–         Ние да не сме свине!?

Сконфузен донякъде от сервирате чинията, но това не помага на краката на клиента да опразнят масата за други нуждаещи се от храна.

Минавате с празните чинии към кухнята, където ги оставяте на колегите там, които за сетен път мъчат миялната машина.

Докато се движите покрай масите очите ви следят ръцете на клиентите заети с лъжици, вилици и ножове.. Погледът зяпа и в чиниите. Внезапно чувате глас от дама попрекалила с килограмите си, но това не и пречи да мърмори в ушите Ви:

–         Извинете! Ще може ли готвачът да ми изпържи порция картофки, топли, и ми ги поднесе лично. Вие ми ги носите все студени?

Обвинението върху вашите сервитьорски рамене натежава, но Вие като професионалист не му обръщате внимание.

Но ето, че и друг доста по млад господин ви вика при него на масата. Почва да ви гризе с думите:

–         Не зная как се е получило… Но готвачът тоя път явно е успял по невнимание да изсипе цялата солница върху моето руло „Стефани“ в чинията?

Вие сте длъжен да запазите спокойствие:

–         Не отговарям за солта вътре в ястието. Моята работа е да сервирам и от сервирам чиниите.

Запазили достойнство ги взимате, и докато ги мъкнете към миялното пътьом друг клиент Ви спира с думите:

– Извинете! Ще може ли филийка хляб?

–         Само!? -като вашето питане е подплатено с лека сервитьорска ирония.

Други клиенти по напористи от тоя с филийката, искат люти чушчици, а някои настояват да бъдат обслужени на свободна консумация с кебапчета. Молят и за питиета. Нужно Ви е търпение за да им обясните, че бара е на другия край, където ваши колеги посредством магнитни карти дават нужните количества, алкохол, кафе и безалкохолно.

Втурвате се да събирате поръчките, които  мълниеносно се изпълняват от колегите Ви. Нямате време дори да погледнете клиентите в очите. Пък защо ли? Вашият ястребов поглед е устремен към изпразнените от съдържание чинии, с които ръцете Ви трябва да се справят.

Намирате освободена от нахранени клиенти маса и започвате почистването ѝ, с четка и малка лопатка. Ако някой от клиентите е омазал покривката до неузнаваемост, това не значи, че е китаец, който е доволен от обслужването. Невнимателните му ръце са сторили това. Сменяте покривката и зареждате чисти прибори на масата, салфетка, вилица и нож. Още не сте успели докрай в мисията си, когато нови клиенти, които действат по чевръсто от Вас са седнали на масата. Дори Ви подават и поръчката във форма на касов бон, където се мъдрят гозбите им, които още не сте донесли.

Мърморите си по пътя към кухнята:

–         Ей, много са бързи, бе! Още не сме почистили и вече са седнали…

Но знаете, че всеки клиент дори и най-досадния е в правото си. Някои от тях са забравили какво са си пожелали или маркирали за ядене. Започват с обвинения:

–         Извинете! Но не виждам трите филийки с хляб към храната си; Защо не сте ми сервирали, салатата?

За да излезете от положение досаждате на човека в кухнята с марките. Убеждавате го да ви даде касовия бон с изписаната храна на него, който тиквате в очите на клиента. Той мърмори, че се е объркал, но забравя да Ви се извини. Пък и защо да го прави. Той е тук на почивка. Море, въздух, пясък, любов и щастие веднъж в годината.

А пък Вие нещастния сервитьор сте в командировка. Нямате време да се топнете в морето. Изморен сте. Искате вече всичко да е свършило и да се приберете в къщи.

Писнало ви е от всичко. Нямате избор. Липсват служители. Сервитьорите са малко.

Сърфирате между масите, усмихвате се. Приемате поръчки, правите отстъпки. И всичко това с мисълта: „А бе работа, ама ако можеше… Някой друг да я върши!“

Пък Вие да си пиете уискито, зяпате, морето и влюбените, и от своя страна не да мечтаете само, а да осъществите това, което желае сърцето Ви! Безгрижие и любов, която заслужавате.

В. Софин 16.09.2024год.