На море
Всяко лято откакто се помня,
а аз съм малка, ходим на море. Мама каза, че този път щяло да има изненада. Че
морето си е море. Една голяма вода дето я носят вълните. Защо ли го правят? Още
нямам отговор.
На мен ми е добре на сушата. Гледам си
морето. Татко ми донася кофичка вода, с която правя морски кончета в пясъка на
плажа.
Та
за изненадата…
Посрещна ни дядо. Че кога ли е дошъл? И
защо не е на работа?
Мама каза, че дядо бил в командировка. Не ми е ясна думата ама било
работа.
Че тия тука нямат ли си работници!?
Дядо беше събрал черупки от миди на морето,
за да ме зарадва. Бях особено щастлива, когато ми подари плюшено сърчице, с
което да спя.
На
плажа се събрахме голяма група. Тука край брега на морето бяхме всички. Мама, тате,
дядо, Стилянчо, бебето Лея и родителите им.
Толкова
много разхвърлян пясък по плажа имаше тука. Още се питам дали пък са го
изсипали на това място за да си играем с него. Тате донасяше вода от морето,
дядо пък не смееше да влезе в него. Мама ни намаза гърбовете с нещо!? Каза, че
нямало да ни хване слънцето. Че как ще ни хване, когато сме се скрили под
чадъра!?
Дядо каза, че морето било направило
таратор. Че къде беше киселото мляко!? Само солена водичка.
Мама опроверга дядо, че това били зелени
водорасли.
Всички скачахме на плиткото докато
вълничките се опитваха да ни хванат. Вярно някои успяха да ни захапят за
краката, но иначе си останахме сухи.
Само дядо ми май се оказа мокър. Все повтаряше, че морето било много
влажно. Струва ми се, че го казваше, защото го беше страх от него. Само как
пристъпваше бавно за да не го ухапе някоя вълничка.
Мама и тате са много повече смели от дядо.
Играх с тях заедно в плиткото „Скачай във
морето и топни дупето“.
Дядо каза, че бил прекалено стар за тая
нова игра, но аз си знаех, че го е страх от морето.
На обяд бяхме всички заедно. Аз успях да
нахраня с диня не само мама и тате, но и дядо. Три бебета!!! Също като Лея,
която все плачеше щом майка ѝ я оставеше за малко сама.
Не
знаех, че дядо ми работеше като сервитьор. Мислех си, че е само писател, който
пише детски стихчета. Вместо това го гледах как се учи да носи чинии. Добре, че
повечето от тях бяха празни, иначе като нищо можеше да ги изпусне да се счупят
долу на плочките.
Много исках да му помогна, но мама не ми
позволи. Каза ми, че съм била още малка за да работя.
Ами, че те всичките не са ли…!? Щом ги
нахраних с диня на обяд значи са бебета и то големи…
А вие деца храните ли родителите си? Или
може би, ако имате баба, тя се занимава с тях?
Поздрави от Софи, която остави куклите си
вкъщи, защото не бяха си изяли попарата, която им бях направила за закуска!
В. Софин 2.09.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар