Крив свят

                                                                                    

Крив свят

      В тая топла утрин, когато слънцето се смееше, всеки друг беше стиснал нещото между зъбите си. Дори чайките в морето едва си позволиха да разтворят човките си, и то само защото бяха гладни и се нуждаеха от храна.

Ами поздравът? А, усмивката?

От толкова стискане как не ги заболяха зъбите, ей! Едно добро утро да бяха казали поне на смеещото се слънце, на красивия му изгрев. Не. Вместо това всеки дебнеше някого. А имаше и такива, които извръщаха погледи като се правеха, че не са успели да ви забележат. Точно Вас, дето правехте отчаяните си опити да смекчите положението.

Вместо отговор на вашето „Добро утро“, или не ви поглеждаха изобщо, или ви зяпаха пренебрежително с високомерие. А имаше и такива, които гледаха през вас сякаш не съществувахте. Нямаше ви, там край морския бряг. Бяхте невидим. Краката ви бележеха пясъка, но очите вдигнати към вашите гледаха през тях като през огледало. Вас ви нямаше там. Не издържахте и викнахте:

–         Че тук съм, бе. Може да ме докоснете, ако не с пръст поне с поздрав.

Уви! Поздравът вашият така и не стигаше до ушите, които също бяха стиснати и не чуваха. Дори зовът на морето, морските вълни разбиващи се на плажната ивица не проникваше в тях; недоволният крясък на изгладнели чайки, също. Защо ли пък не!?

Нима Вие не сте най-важните! Вашата особа, която мисли, че света се върти само около нея. Вървите с издут тумбак, стискате до болка зъби и не мислите. Краката ви носят по-пясъка на плажа. Морето с нежност хапеше петите ви, които лицемерно се извръщаха към брега без да поздравят изгрева.

Че вземете малко въздух в гърдите си! Нима тук не сте за това? Не.

Какви поздрави? Какво добро утро?

Нямате време за такива изтъркани нежности. А и никой не ви пита, дори изгрева не се интересува от Вас. Чайките дори не ви поглеждат.

Всичко около вас, ви изглежда криво.

Тук сте не да се наслаждавате на природата. Не да се мислите за велик.

Дошли сте на работа.

Плажната ивица трябва да се почисти. Време за поздрави няма. А и трябва ли да има, когато никой не ви пожелаваше лека работа и успешен ден, дори. А утрото, което е добро изобщо Вие, сте забравили. Дори изгрева на слънцето, което ви зяпаше насмешливо, не  успя дори за миг да ви усмихне с отговор, който така ѝ си остана стиснат между зъбите.

В. Софин 10.09.2024год.