На Коледа
С какво нетърпение
чаках да пристигне Коледата. По интересно щеше да е ако и дядо
Коледа, дойдеше лично. Тогава щях да си поискам толкова
много играчки, чак до небето. Кукли, слончета, зайчета и още, още, детска кухня
за да готвя на мама и тате…
Мама пък казва, че
не трябвало да искам толкова много. Трябвало да остане и за другите деца. И те
да получат играчки. Но дали са слушали? Аз слушах мама цяла година и тя написа
писмо на дядо Коледа. Поисках си нова кукла, зайче, гълъбче и лаещо кученце.
Вместо това получих голям плюшен жираф. Че той се оказа по- висок от мене. Не е
частно някак си. Той да е голям пък аз малка.
Мама каза, че ще порасна. Питах я кога ще стане това а тя:
–
Имай търпение, Софи! Всичко с времето си.
Не ми стана ясно за търпението,
но и за времето също. Аз искам сега и веднага да порасна. А не после.
Но мама каза, че дядо Коледа правел подаръци само на децата
затова по- добре да си остана още малка. Така де, не всеки ден получавам
подаръци.
Отвън сняг вали, а на мен не ми се спи. Така де, ако заспя
ще изпусна посещението, което е важно за мене. Дядо Коледа с бяла брада и чувал
огромен с подаръци. Любопитна съм какви ли нови играчки е скрил вътре. И защо
дава само по един подарък? Аз лично бих искала да получа поне няколко. Колкото
повече, толкова по добре.
Мама каза да не бъда алчна. Пък аз не съм. Защото ако бях
щях да си изяждам докрай попарата. А аз оставям от нея на гълъбчетата в двора.
Белчо и Белка също да си хапнат.
Виж, тате ме успокои. Каза ми, че освен у дома, където
живеем дядо Коледа щял да остави подаръци за мен и при единия дядо, а и при
другия.
Попитах го дали ще има и при двете ми баби. А той се засмя и
каза:
–
Ако слушаш със сигурност.
–
Ами аз слушам, тате!
Не беше много съгласен с мен,
защото не си изяждам докрай супата, но му обещах, че ще се постарая.
Ти да видиш! Чудо! Елха в къщи и елхи при дядовците и при бабите…
И всичките блестят украсени. Лампички мигат и е толкова
красиво! Невероятно!
Ами ако нямаше елха? Със сигурност дядо Коледа щеше да ни
отмине. Като нищо щеше да си помисли, че няма дете. Пък аз Софи съм още мъничка
и искам играчки за да си играя с тях.
Мама ме успокои, че няма как да ни пропусне. Щом види
светлинките на прозореца, коледните светлинки на елхата и ще дойде през комина.
Хм! Пък защо му е на дядо Коледа да се мушка, там? Ами ако
се заглави, мамо?
Нямало да стане. Дядо Коледа бил вълшебник и минавал дори
през най-тесните комини. Правел го, защото обичал децата. Ами възрастните,
обича ли и тях?
Оказа се, че ги обичал, когато били малки. Пък и възрастните
не се нуждаели от играчки. Те си имали деца, които да ги радват.
Ти да видиш!
В детската градина също дойде дядо Коледа. Но май не беше
истински. Брадата му беше от памук, но поне донесе подаръци. Все пак за да си
ги получим всяко дете трябваше да каже стихче. Аз също, казах:
„Някой чука на вратата!
Бързай, бързай мамо.
Дядо Коледа пристига
със торба на рамо.
Куп играчки за децата
носи във торбата.“
Беше много весело. Дори песничка му изпяхме. Е получих и
патенце играчка разбира се.
Така ми станаха подаръците много. Вярно не чак до небето, но
все пак достатъчно, за да съм весела на Коледа. Как само не ми се искаше да
свършва. Хубаво би било да е всеки ден Коледа и да получавам подаръци. Но мама
каза, че нямало да е интересно. И също, че търпението се награждавало накрая на
годината. Не ми стана ясно, но разбрах, че дядо Коледа идвал само преди нова
година. Какво пък. Мисля да го изчакам и догодина. Тогава ще съм по-голяма и
няма да заспя като тая година. Ще го хвана и ще си поискам бебе. Ама истинско,
а не играчка.
Мама, пък ми каза, че дядо Коледа не е щъркел и не носи
бебета. Все пак си мисля, че ще направи някаква отстъпка за мене. А пък аз му
обещавам да слушам през годината. Ще си ям кашата, ще храня животинките на баба
и дядо и ще ходя без да мрънкам на детска градина. Честно, обещавам!
А вие деца слушахте ли през старата година? Ако не сте
слушали мама и тате няма да има писмо до дядо Коледа и подаръци за Вас. Така,
че побързайте! Време няма!
Поздрави от Софи, малката принцеса на тате и мама!
В. Софин 10.09.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар