Да се смееш или да плачеш

 

                                                                    

Да се смееш или да плачеш

                Малка уютна книжарница готова за първия час. Всъщност тука се продават тетрадки, химикалки, моливи раници, подвързии и всичко за децата дочули звънеца, който ги кани за училище.

    Малка опашка пред книжарницата. Млади майки, баби, но не и бащи си чакат реда.

–         Ами можеше и в петък да се вземат нещата за училище, но първо трябваше да каже учителката, какво е необходимо. – споделя една от майките от опашката.

Вие продавачката сте там и се радвате на внимание. Всъщност се опитвате да задоволите вкусовете на клиентките си.

В повечето случаи справяте без проблеми като същевременно сте учудена, че не се купуват химикалки. Мислите си за това с какво ще пишат децата в клас? Да, но майките се придържат строго към нещата, които учителката на тяхното дете е поискала. Нито една гумичка или молив в повече. Ако ги изгуби отрочето, тогава може и да се вземе. Днес обаче, не.

И докато се чудите на безхаберието на майките идва ред на една млада госпожа, която Ви шокира.

Тя иска от Вас тетрадки, които както казва според нея сте задължени да подвържете. Дори учебниците е успяла да донесе. Маникюрът и парфюмът у госпожата Ви идват в повече.

Тук кипвате:

–         Откъде накъде съм длъжна да ви подвържа учебниците и тетрадките на вашето дете?

–         Ами аз ще си платя, колкото струва, защото не мога…

–         Моля!?

–         Ами нали трябва да се вакуумират подвързиите…

–         Моля!? Подвързиите се ламинират за учебниците, а не вакуумират. Иначе няма да могат да се използват.

–         Все тая. Може и да съм сгрешила, но не мога, не зная… - започва да ви гледа госпожата с надежда, и вие откликвате:

–         Ще го направя само заради детето ви, а не заради милите очи, с които ме молите.

Напарфюмираната госпожа също кипва, но се примирява като вижда вашите бързи действия. Вие сте започнали да подвързвате поисканите неща и дори ги слагате в една удобна раничка. Когато вече сте успяла да се справите госпожата с финия маникюр пита:

–         Колко?

Вие сте обидена от такова отношение. Подвързвате всичко не, защото искате пари, а просто за да помогнете на детето на госпожата, която ви измъчва в тоя момент.

–         Не струва нищо! – чувате се, че казвате, но тутакси сте хваната в положение.

–         Тогава нали може да оставя раничката с принадлежностите тук в книжарницата. Детето ще дойде само да си ги вземе.

Вътрешно всичко у вас кипва. Иска Ви се да кажете нещо обидно на госпожата, но тук сте не да се заяждате с клиентите, а просто да ги обслужите безпрепятствено. Все пак сте учудена. Как е възможно да има такива майки? Че по-добре заедно с детето си да ходят на училище. Там ще научат много повече неща отколкото от джиесемите си и Тик Ток.

Вашите мисли обаче си остават за Вас. Майката всъщност облечена като манекенка, с тежък грим, маникюр и парфюм се изсулва сумтейки през вратата на книжарницата.  Вие успявате най-после да си вземете дъх. Опашката пред вратата на книжарницата вече е намаляла, но напрежението все още е тук при другите майки. Които прощавайте, ама повечето не знаят какво да вземат. Нима са слушали внимателно учителката на тяхното дете? Водили са си записки и знаят точно какво да вземат за децата си?

Просто съмнението гризе душата Ви. Но тук сте не да се съмнявате, а да раздавате надежди. На всяка майка мъничка надежда, че детето ѝ ще стане най- умно и разбира се ще успее в живота.

Ами майките? За тях е вече късно. Поне за някои с изискан маникюр, тежък грим и натрапчив парфюм.

В. Софин 17.09.2024год.