Градината превърнахме в пустиня

Бавно, но сигурно градината България се превръща в пустиня. След 50-60 години пак ще я има, но друга. Без българи.
Пари за магистрали има. За детски градини също. Обаче се оказва, че за майките няма. И няма да има. Някои раждат и зарязват децата си. Защо, от капризи? Не, от безпаричие. За да родиш здраво бебе, трябват пари, за да го отгледаш -още повече пари. И какво прави българката със съвест. Изоставя детето си там, където мисли, че ще могат да се грижат за него. Но, ако имаше възможност да си го отгледа, много от изоставените деца щяха да имат поне майчина опора.
Какво казват българите в чужбина:,,Обичаме България, защото сме родени там, но това не е нашата родина..."
След като нашенецът е подложен бавно и сигурно на унищожение и асимилация, някои са решили, че корабът трябва да бъде напуснат, преди да потъне.
Защо пустеят земите ни? За да се обработват, трябва техника, а няма пари. Всичко опира до пари. Роди ли се човек -пари, умре ли -също... Откъде да се вземат?
Политиците ни убеждават, че няма. Как да повярваме в това, когато някои тънат в разкош, с по няколко коли, къщи, даже любовници. На фона на кризата, немотията и безпаричието грехота е някои цинично да се усмихват и да казват колко са богати. Нима другите не искат да живеят поне малко по-добре!? Всеки иска. Но не на всеки му стиска да прекрачи границата на човечността, да се превърне в студен, бездушен индивид. Някои искат да бъдат човеци! Да си помагат един на друг, да бъдат просто приятели. Трудно е обаче да бъдеш приятел, когато ножът е опрян в гърлото ти и си поставен буквално на карта -да бъдеш или не?!
Колко струва днес нашенецът? Нищо, бих казал! Защо? Убиват българи ето така, просто затова, че нямат пари в джоба си. Но и да имат, пак ще ги намушкат. Някои хора вършат злини, а после, в съда, се чудят как така, кой е виновен, има ли виновен?!... Няма! А роднините на пострадалите, страдат сами, докато са живи. Излиза, че в България доживотната присъда не е справедлива. И кое е справедливо? Въздухът, ще кажат някои, но и той е замърсен...
В Европейския съюз няма мърдане. Каквото ни свирят, такова играем! Забравили сме , че сме българи и трябва да отстояваме нашето си.Даже да се борим за него, както правят това в Гърция и други държави, които искат да живеят в страните си като хора, а не като роби.
Паисий наистина е бил прав. Вече сме в 21 век, но българинът като, че ли все още се срамува, че е такъв... Питам се докога, след като времето ни изтича. Нужни са обич, задружност и самоуважение. Да уважаваме това, което някой е постигнал с честен труд, да не се подиграваме един другиму.
Един човек е една брънка, а веригата прави силата. Дали някога отново ще превърнем родината си в рай?...
В.Софин