Николайчо! Така го наричаше на галено майка му. Както всяка
година по навик Николайчо, взимаше седмица отпуск за да подготви празника си.
Съвсем сам отиваше с риболовни принадлежности на близкия водоем, за да
хване лично шарана за Никулден. С избрана специална захранка, Николайчо правеше
лесен риболова си. Просто никога досега не се бе завръщал без шаран в къщи. Но
ето, че вече цял ден, как хвърляше примамка след примамка, но нищо така и не успя да хване. Просто не кълвеше.
Николайчо почна да се притеснява. Как така? Та нали лично, беше избрал
примамката. В продължение на много години, стръвта която използваше, никога не
го бе предавала. Винаги съдбата му помагаше да се върне с шаран у дома си. Защо
ли свети Николай, е обърнал поглед на друго място, а не му помага, когато точно
сега имаше нужда от него? Николайчо се почувства предаден. Късметът явно днес
си играеше с него, като котка с мишка. Николайчо реши, че ще хвърли въдицата с
примамката, за последен път. Все пак денят беше доста къс. В тъмното просто не
му се оставаше. А и вятър, студен и досаден, появил се сякаш от нищото, пречеше
на нашия пишман риболовец, да се
съсредоточи. Твърдо вече, бе решил да се
откаже, тази година от шарана си. Пък и без друго знаеше, че в рибния магазин
ще има. Срам не срам, от там ще вземе. Започна бавно с нежелание да навива влакното към въдицата.
И точно тогава се случи чудото. Чудо, защото точно в последния момент, взе че
клъвна. Просто не, бе за вярване! Явно свети Николай, решил най-накрая, да поднесе изпитание на Николайчо. Шаранът
захапа куката, преценил примамката като
заслужаваща си.
-Бре да му се не види! Точно сега ли? – промълвил на себе си
Николайчо, все още не повярвал до край в късмета си.
-Такова чудо не беше ми се случвало! Не стига, че клъвна, но
вместо аз да вадя рибата, тя вкарва мен в езерото! Явно е огромна! Ами сега
какво да правя? Или тя мен ще , хване и удави, или, ще се боря с нея до края!
Решил най после какво да прави, Николайчо запънал пети,
хванал здраво въдицата и полека взел да дърпа плячката към себе си. Той дърпа
към сушата, силна рибата го тегли бавно и сигурно във водоема. Решил,
че няма да го бъде. Явно, ще му
се наложи да отреже влакното, за да освободи напрежението на въдицата. Но,
тогава най-неочаквано рибата се предала. Мокър от глава до пети, зъзнещ,
Николайчо успял със сетни сили да изкара на плитко шарана. Като го видял,
такъв огромен той се уплашил. Никога през живота си Николайчо не бил виждал
такова ,,чудовище”. Докато си почивал за малко, преди да изтегли рибата
окончателно, той си мислел горд, как ще му завидят хората, като я видят. Такава
една огромна, с думи не може да се опише, трябва да се види. Но неочаквано за
него самия, станало му жал за шарана.
Доста години трябва да са изминали, за да стане толкова голям.
- Нищо чудно! –замислил се Николайчо. - Може и да сме на
едни години – набори! Как да убия набора си? Не върви!
Решил да пусне на свобода шарана. Минало му през главата, че
свети Николай, нарочно е поднесъл
нему, такъв голям подарък, за да го
изпита, и предаде важен урок в живота.
Повече не се колебал. Уверено освободил шарана от въдицата,
целунал го за сбогом и гледайки, как отплува му махнал за сбогом ръка.
Николайчо научил, че битката не винаги , макар и спечелена е
справедлива. Силата в човека идва, не от това, че е спечелил битката, а от
това, че е намерил смело решение, да се
откаже от спечеленото. А,това както се знае е доста трудно за хора, свикнали
само да събират, но не и да изваждат. Николайчо дал шанс на рибата. Знаел, че
никога повече няма да я види. Но, не съжалявал. Хората казват, че ,,птицата на
щастието каца един , единствен път на рамото на човек”. Но въпреки всичко това
Николайчо бил страшно доволен от себе си.
А от магазина, закупил с последните, кътани левчета, шаран
тежащ около килограм и се прибрал в къщи. Запазил преживяното само за себе си. Знаел, че ако
сподели с някого, ще му се смеят. Но да бъдеш истински човек, да можеш да прощаваш на враговете си, това
много малко хора го умеят. Николайчо притежавал тази ,,сила”. А силата да си
благороден, да носиш в себе си човещина, наистина е рядко качество!
Няма коментари:
Публикуване на коментар