Войнишки времена

Хванати неподготвени, бяхме пратени на занятие в Шабла, на морето. Повечето от нас заминахме без пари. Не успяхме да получим парични записи от родителите си. Пристигнали там, ни свършиха и последните стотинки. Най - зле бяха пушачите. Трябваше някой от нас да обикаля около спалните помещения на другите войници за някой по-голям, така наречен, офицерски, недопушен фас...От тези фасове на хартия се свиваха папироси, лична направа. За да не бием на очи пред другите войници не се навеждахме, а подготвена пръчка с карфица на върха ни избавяше от срам.
Научихме, че в близката лавка продават с прихващане и празните шишета от лимонада. Явно за да не ги счупим или ,,приватизираме". Едно празничко шишенце си беше цели седем стотинки. Много пари за нашия вечно празен джоб. Старите войници пратиха двама млади да седят в лавката и да дебнат. Работата се състоеше в това да чакаме войниците от другите спални да пийнат лимонада и да оставят шишето. Празно, то веднага биваше грабвано от нас. Един пазеше ,,сбирката" на маса, а другият дебнеше като орел, стискаше плячката и я доставяше при другите шишета. Събирахме десет броя и ги предавахме срещу 70 стотинки. За старите войници се купуваше ,,Арда" с филтър, която струваше тогава символичните днес 60 стотинки. За нас оставаха десет стотинки. Точно по вафла на човек! Хем вълкът сит , хем агнето цяло...
Такива бяха тогава времената, просто войнишки времена!
В. Софин