Като малък в първи клас, се чудех какво толкова има
интересно, за да се ходи на училище. Определено там ми бе, доста скучно, еднообразно. Една сутрин, както
винаги, след като ме беше вдигнала от сън, майка ме приготвяше за училище.
-Майко! –обадих се аз, все още със сънлив глас, прозявайки
се. –Не може ли да остана в къщи, да се
наспя, и да не ходя на училище? Там само, ми губят времето.! По добре да остана
тук у дома, и да си играя. В училище просто ми е много скучно. Изобщо не ми е
интересно!
-Да не съм, те чула да се отказваш! Виж го ти, какъв мързел
се извъдил! И аз ако реша да не ходя на работа, кой ще те храни? –отговори ми
тя съвсем ядосана.
-Ами, татко ще ни храни! Нали е готвач? –усетих се , че
отвръщам това на майка ми, със съвсем невинна физиономия.
-За да ни храни, са нужни пари! От къде да се вземат… -не се
доизказа майка ми, защото аз мислейки се за умен я прекъснах.
-От банката майко, от там ще вземем. Там има много.
-Има вярно, но не са наши. –отвърна тя. –За да станат
наши, трябва да се ходи на работа. Да се
спечелят с честен труд, та хлябът ни, когато се храним, да бъде сладък. Иначе ще ни горчи и засяда.
Като ходиш редовно на училище, ще научиш всички отговори на въпросите ,които те
вълнуват. А, за да станеш, лекар, инженер, учен, или друга някаква професия да
усвоиш, трябва да се учиш! Няма друг начин, синко! Така,че повече никога да не
чувам от теб, че не ти се ходи на училище. Ще свикнеш! Ще видиш! Имай търпение!
Засрамен от думите на майка, аз затворих устата си, готова
за още въпроси.Взех ученическата си чанта и поех, донякъде успокоен на училище.
Но думите, които тя тогава ми каза
останаха за винаги в съзнанието ми. ,,Искаш ли да успееш в живота, трябва да се
учиш”!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар