Правото да бъдеш...стресиран

Един човек, ухапан от куче, на което бе решил да открадне салама, даден му от стопанина, бе възкликнал:
-Колко неправилно е устроен животът -някои имат всичко, дори животните са с права, а ние, клошарите, сме оставени на ударите на съдбата...
Прасето не трябва да се стресира, за да бъде крехка пържолата му. Кокошките - също, за да снасят повече яйца, кравите - да дават повече мляко и т. н. Затова пък представителят на хомо -сапиенс всеки божи ден трябва да бъде стресиран както от обстановката, в която се намира, така и от милата държава, която не само го репресира, но и рекетира. Обикновеният човек, подкосен от ударите на съдбата, няма избор.Става престъпник в родината си; ако е мекушав, просто заболява и си отива от този уж справедлив свят. А мнозинството са принудени всеки ден да участват в състезание, наречено Сървайвър, за оцеляване.
Как се живее в такова общество? Не се живее, а се вегетира, като растенията. Днес си тук, утре те няма. Животът просто те е откъснал. Остава утешението за тези, които са те познавали. Просто си бил човек, обикновен, добър, разумен, живеещ в неразумния свят. Това, което си създал, добро или лошо, остава в паметта на хората. За да бъде добър света в който живеем, трябва да  го пазим от неразумните хора, които не са нищо друго освен егоисти, мислещи само и единствено за себе си!
В.Софин