В час по литература изучавахме произведението на Сервантес
,,Дон Кихот”. Учителят въодушевено разказваше за приключенията и патилата на
двамата главни герои, Дон Кихот и Санчо Панса. Много преди това, аз бях прочел
цялото, несъкратено издание на книгата. Но въпреки това слушах учителя с
интерес. Хумора на писателят Сервантес извираше, от всяка една страница на романа. Не знам,
защо но не можах да се сдържа и се разсмях. Съседът ми по чин , заразен от моя
смях също се засмя. Видял това учителят, помисли, че се подиграваме с него. И
защо да не помисли? Та от целия ни клас само ние двамата с приятеля ми се
късахме от смях.
-Я, вие двамата на първия чин, станете прави и кажете, на
кого се смеете? –нареди ни строго той. –Значи, така с ирония се отнасяте към
моя час?
-Съвсем не другарю учител! Ние се разсмяхме, защото сме чели
книгата. Тя не само е интересна, но и доста смешна! –отговорих му аз, мислейки,
че ще разбере моето обяснение. Но, как да го убедя? Всички мои съученици, бяха
сериозни. В нито един от тях, нямаше и зачатък на усмивка. Явно, някой не беше
в час. Дали това не бях аз? Хвърлих поглед, към съучениците в клас. Едни се
прозяваха, съвсем отегчени, други се чешеха, като си мислеха, за само едно –
края на часа. Нищо друго не ги интересуваше.
-Я, разкажи какво става по нататък в книгата! –нареди ми
учителят, все още не повярвал на моето обяснение.
Започнах да разказвам
за приключенията на Дон Кихот и Санчо Панса, и то с подробности. Целта ми беше
да го убедя, че наистина съм, чел книгата. Успях убедих го, но не можах да го
убедя, че не съм се разсмял нарочно.
-Друг път, да не съм ви видял да се смеете в моя час!
Литературата е сериозен предмет, не е за подигравки! –каза ни той.
Друг път, така и не посмях да се засмея. Как да го направя в час, когато целият клас
дремеше в постоянна апатия. Всеки един от тях беше унесен в нещо свое, чисто и
просто не присъстваше в клас.
Моята емоционалност си я запазих само за мен. Понякога и в
бъдеще тя ми изиграваше лош номер. Но, все пак такъв съм си веселяк и
никой,никога не успя да за личи детското в мен!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар