Коледна елха

Рано сутринта дядо Панчо, преброил последните си останали стотинки. Събрал, точно за един хляб. Въздъхнал тежко, прокашлял се замислен.  Как ли, ще изкара два дни без пари, до пенсията. Поклатил глава и тръгнал към магазина да пазарува. Върви и гледа все в земята. Нощес падналият мокър сняг замръзнал на пътя взел, че се заледил. Трябвало да се внимава. Изведнъж се сепнал, погледнал учуден пътя и изненадан промълвил:

-Какво е това на пътя? –възкликнал той. –Цели, целенички 5 лева! Не мога да повярвам на отслабналите си очи! Дано не се лъжа. Не. Май наистина са 5 лева! Ама, че късмет!

Зарадвал се дядо Панчо. Огледал се предпазливо, отзад, никой. Огледал се отпред, пак никой.

-Ами сега, какво да правя? Трябва да ги взема! –рекъл дядо Панчо, навел се бързо и прибрал измръзналата банкнота от 5 лева, в закърпената стара кесия. В нея подрънквали преброените, последни стотинки, които старецът бил приготвил за купуване на хляб.

-Дали, пък някой несретник, като мен не ги е изгубил!? –питал се мислено дядо Панчо. – Може би, човекът, който ги е изпуснал неволно е бил настинал. Бръкнал е в палтото за носна кърпичка и те са изпаднали от джоба.  Да беше, поне кесия, щях да я върна в полицията, а то само 5 лева. Всеки, знае,  че намерените дребни се прибират в  джоба. Какво ли да ги правя?

Отново и отново мислел:

-На мен, такива пари не ми трябват. Уж щяха да дават, към пенсията коледни, но уви, както всяка година по това време, все лъжат. Ние пенсионерите, нали сме стари, вече изкуфели, все вярваме в чудеса, а такива няма. Но късмет, поне аз имах тази година с намереното. Чудя се, какво ли да ги правя тези 5 лева? Да бяха поне 6. Щях да дам и на трите си внучета по 2 лева. А сега , как ли да ги разделя? –тюхкал се все по замислен дядо Панчо и вървял към пазара.

-Да им купя подарък. Може, но с 5 лева на три, просто няма какво да купиш. Какво ли да ги правя? -за сетен път се завъртели, едни и същи мисли в главата му.

-Вече, чувствам как парят джоба ми. Явно нямат търпение да напуснат закърпената кесия. Търсят по надежден дом в който има и други петолевки.

-Ха , какво е това? –възкликнал стария човек. –Коледни елхи, със сложени цени по тях. Ето виждам, има една, точно за 5 лева. Я колко е красива, мирише на смола. –възкликнал възбуден дядо Панчо, след като подушил дръвчето.

-Ей дядо! –ревнал продавачът. –Ако купуваш, купувай! Не пипай стоката!

-Ама аз само да я видя! –отвърнал ядосан старецът.

-Какво, ще и гледаш, елха като елха! –рекъл намусен продавачът.

-Не просто елха, а коледна елха! - Отсякъл дядо Панчо.

-За мен това е просто стока, която трябва да продам. –още по намусено отговорил продавачът. –Ако купуваш, купувай, ако ли не, прав ти път!

Бръкнал старецът в закърпената кесия, измъкнал петте нищожни, намерени лева и ги дал на продавача. После с треперещи от вълнение ръце, грабнал коледното дръвче и се прибрал в къщи. Разровил, старият кашон, в който държал колекцията от обвивки на бонбони. Извадил разноцветните, шарени хартийки, някои от които даже от чужбина. Взел няколко стари вестника, които обикновено му вършели работа за запалване на старата печка и се заловил за работа. Започнал да сгъва топчета от хартия и да завива празните хартийки от бонбони. Намерил, зелени конци, останали незнайно от кога, забравени в стария скрин. С тяхна помощ, навързал готови разноцветните топчета, към елхата. Когато свършил и бил готов, погледнал своето творение. Сърцето му се разтуптяло от радост. Истинска красавица била украсената елха. ,,Човек може и с импровизация да украси коледното си дръвче. Нужно е само желание.” –помислил си дядо Панчо, горд от постигнатото. После на висок глас казал:

-Сега, вече съм готов да посрещна Коледа! Как, ще се зарадват внуците, като видят елхата!

Но, уви не помислил, че децата като видят шарените опаковки от бонбони, ще си помислят, че такива са наистина. Така и станало.

Дошли на Коледа внуците, видели коледната елха на дядо си и възкликнали изненадани:

-Дядо, дядо, браво на теб! Да украсиш елхата с бонбони! Как така ти хрумна? –попитали те, и не дочакали отговор, а бързо с нетърпение припнали до коледното дръвче. Започнали с радост да развиват хартийките от бонбони. Но какво видели, техните усмихнати детски очи. Смачкани топчета от хартия. Толкова много се огорчили, та чак заревали в глас, всички вкупом. Погледнал дядо Панчо, към внуците и неговите сълзи, също закапали.

-Какво си направил татко? Защо излъга децата? –рекъл синът на дядо Панчо. –Можеше нищо да не купуваш. Ама ти не, всяка година, все искаш да правиш изненади. Поздравления! Тази година успя! Огорчи собствените си внуци!

-Пустите му 5 лева! –рекъл през сълзи дядо Панчо. –Те са виновни!

-Какви 5 лева? –попитал заинтригуван синът му.

-Ами намерих на пътя цели 5 лева. Мислех, какво да купя с тях на внуците. Като видях елхата, такава една красива, миришеща на смола, не издържах и я купих. От личен опит знаех, че децата ще се зарадват, като я видят. Но, не предвидих, че опаковките от бонбони ще ги излъжат. Ето на, излязоха хората прави, като казват, че с чужди пари щастие няма. Трябва, човек сам с труд да ги заработи. Тогава и хлябът е по вкусен, сладък. А, ето сега, виждаш синко, как ни горчи и то на Коледа. Сякаш дяволът ме изкуши, да се наведа и да ги взема! Пустите му 5 лева! –тюхкал се дядо Панчо и пак, започнал да рони сълзи, заедно с децата.

Хората казват, че всяка една Коледа е необикновена. Вярно необикновена, но понякога се случват, странни неща. Тази Коледа дядо Панчо не забравил никога! Животът, най добрият учител, учи човек, докато е жив!

В. Софин