Стремеж

Моите вечни стремежи,
за стихчета, бодри и свежи,
понякога искат кърпежи,
изграждат се нови строежи.
Правят се странни кроежи,
изникват мечтани копнежи.
В гърдите говорят бодежи,
упорити са тез таралежи.
Ръката драска сърбежи,
в главата златни залежи.
Избухват в душата кипежи,
бълбукат мисли кълнежи.
Но стига с тези брътвежи!
С ярки пейзажни градежи,
пълзят в очите стремежи,
за нови стихчета свежи!
В.Софин