Европейци ли?!...

Все увеличават ли увеличават! Цени вдигат, нервен тонус повдигат. Години за пенсия също увеличиха. Тъкмо бях навършил годинките и си мислех наивен,че най- после и аз ще пипна парички от пенсия, когато неразумни хорица в парламента, взеха та ме лишиха от тях. Не ги виня, такава им е работата. Но вече, ето как пета година вече съм без работа. Никой не иска, застаряващ мъж като мен, да назначи на работа. Виж ти колко много безработица имало! Младите, казват те били на ход. Но все пак и тях не искат да назначат на работа. И как да ги назначат, като нямат трудов стаж. Откъде да го вземат? Ами просто да си купят! Нали и на нас, кандидат пенсионерите искат същото. Не ти ли достига трудов стаж, плащай и тогава се пенсионирай. Но от къде по-дяволите да се вземат пари? На кредит, ще каже някой. Но на такива неблагонадеждни хора, като нас,  чисто и просто пари не са дават. То ако почне държавата на всеки да дава, ще стигне до банкрут. Всеки сам и по единично да се спасява. С това постоянно вдигане на цените по магазините човек отдавна живее на вересия. Тъкмо си харесам нещо и взели, че го вдигнали. А съм го пипнал и са ме хванали за яката.

Цяла година жена ми мрънка да купя кола. С триста зора и със заем успях да я взема. Втора употреба, като всичко останало в страната. Че иначе, как ще ми стигнат парите. Но, уви не можахме с жената да и се порадваме. Вдигнаха цените на горивата и край. Пари за скъп бензин няма. Стои колата сега в бараката, която пак с помощта на съседите построих. Поне кокошките снасят в нея, щастливи така както го искат в Европа. Вярно на цвъкаха я пернатите гадове, но нали е от полза, че то яйцата са скъпи, човек като всичко хубаво в страната ни не може да ги пипне. Та за колата мислех си,  дали да не я дам за вторични суровини, но не на жената и е жал. Вика ми, че съм дал много пари за нея, как така ще я дам за нищо. Сега стои както казах в бараката и ръждясва от нестресираните ми кокошки.

Щели сме да ставаме европейци? Това все  казва правителството, и ни моли все да затягаме коланите. Как да го направя, като цял живот все съм бил без такъв. Но щом властта ме моли, редно е все пак да си купя колан и да започна да го стягам. Те са умни хора, щом мислят,че така трябва, кой съм аз простия човек да споря с тях. Нищо чудно, това да помогне. Но все пак незнам. Казват ни още, че с търпение, не само в Европа ще влезнем, но и Америка даже, ще видим. Да но откъде пари? Аз от село не мога да изляза, а да отида някъде без пари и да бъда роб някому не мерси, не искам. Нали ги гледам по телевизията. Работят нашенци в Гърция и други чужди страни, за къшей хляб, който им подхвърлят, като кучета. Който успее да се измъкне и се прибере на село –леле мале, живи мощи. И майка му не би го познала. Толкова отслабнал, че дори правителствен затягащ колан, не ще може да му помогне от страх, да не издъхне. Добре,че си имам нива. Тя ни храни с жената. Вярно, вече сме на години, но от домашно произведено по вкусно няма. Не е като купеното за което, човек не знае нищо. Но, като гледам и природата, вече е развалена. Няма дъжд, суша. Водата по скъпа от лимонадата. Токът и той също постоянно скача, трудно се плаща. С тези ниски заплати, що народ се гътна, кой от глад, кой от нерви. Който имаше пари, избяга в чужбина, но както казах не всеки успя да се справи там. Трябва да се знае английски език. За да го научи нашенеца, пак пари трябва да дава. А откъде да ги вземе? Все заеми, все вересия. Накрая и гроб, ще трябва човек да си вземе назаем. Гледам гробищата, как се препълниха вече, почти няма място там. Човек просто да завиди на гробаря. Никога не ще остане без работа. Всеки божи ден, някой нашенец умирайки осигурява препитание на работещият с лопатата професионалист. Неговото не се губи, взима такса и от бедните, защото общината плаща. Последна милостиня за гладния болен българин, нямащ пари да си плати лекарствата с осигурената мизерна пенсия.

Гледам у нас всеки втори безработен. Питаме се често с жената, какво ли все още се произвежда, като всичко е внос. Но по едно време се сетихме, гледайки боклуците по-градските улици, че именно времето помага на хората за да оцелеят в този суров живот. Духне вятър, падат листа. Има работа. Произвеждайки боклук, природата щедро ни помага. Общината плаща с Европейски пари и всички са доволни. Утре, като дойдат от чужбина и ни попитат -,,Какво правите?”, ще отвърнем с усмивка: ,,Произвеждаме боклук за Европа с активната помощ на времето!”. А да изчистим България за един ден, ние нямаме сметка, защото чисто и просто, ще останем без работа. Все пак ние българите сме европейци, каквото и да говорят другите за нас, те просто ни завиждат. При тяхната чистота, нищо чудно, те да останат без работа. А нас все пак, ни чака просперитет. Да не забравяме да стягаме ново-закупените колани взети на вересия. Това вярвам, ще помогне на всички нас, да се чувстваме по спокойни и уверени в себе си. Все пак сме българи, но докога?

В.Софин