Колко е часът?

Вървя умислен, тръгнал за в къщи. На моста срещам девойка, интересуваща се от времето. Поглеждам ръката си-празна; но отпред на панталона си имам джобен часовник. Устата моя взема, че ме подвежда. Казвам нагледно на момичето, че ще го извадя чаровника, сиреч часовника. Видяла жеса ми, девойката засрамено ме отминава. Въпреки доброто си желание, не успявам да и кажа колко е часът!
О, времена, о, нрави- по Тошково време!...
В.Софин