сряда, 16 януари 2013 г.

Разлютеният снаряд!



Било началото на лятото през 1944 година. Баща ми тъкмо бил навършил  14 години. С един негов приятел, незнайно как и откъде намерили в гората неизгърмян снаряд. Единодушно, двамата решили, да запалят огън и да го взривят. Понеже били още деца, се споразумели да го направят на скришно място. За да не ги види някой от възрастните и да им се кара, взели мерки да го осъществят в гората. Запалили голям огън. Изчакали го да се разгори хубаво. После, чевръсто метнали снаряда в огъня и се отдръпнали на страна.Все пак , не се били отдалечили достатъчно. Любопитни, като всички хлапета на тяхна възраст, те останали прави за да видят какво ще стане. Изгърмял ядосан снарядът и разпръснал осколки в гората. Както си стояли , двамата приятели, с протегнати любопитни шии, така ненадейно един разлютен, жилещ шрапнел, блъснал сърдито шапката на един от тях. Потърпевш се оказал, не баща ми, а другият юнак. Съвсем изплашени, те залегнали мълниеносно. Не смеели треперещи да вдигнат глави. Неочаквано за тях самите в гората се обадил на висок тон, мъжки глас:
-Ах, вашата мама, Избихте ми овцете! Ако ви пипна, ще ви съдера от бой! –продължил да ругае, пасящ наблизо стадото си овчар. Естествено изплашени от гърма овцете се разбягали. Стопанинът хукнал да ги събира.
Колкото и да били изплашени, баща ми и приятелят му, не могли да се сдържат и се разсмели.
И друг път им се случвало да намерят, нещо за гърмене.  Понякога намирали патрони захвърлени в гората. Дали са били на партизани или на някой от тогавашната жандармерия не се знаело. Важно било, че има нещо, което да ги развесели. Вече поумнели, оглеждали местността наоколо, и едва тогава, запалвали огън. После, предвидливо се отдалечавали и разумно залягали. Неволята, както се казва,ги научила да са предпазливи. Така във време на война, баща ми и неговият приятел се забавлявали, без родителите им да знаят за това. Тогава времената, били строги, често за пакост отнасяли бой, профилактично! Все пак, въпреки това, послушни хлапета, били баща ми и неговият достоен в шегите приятел!
В. Софин           

Няма коментари:

Публикуване на коментар