Забравеното общуване!

      Днес в ерата на компютрите, телефоните, телевизорите, човек все по-малко общува със себеподобните си. Детето идва от училище и се залепва за електронните игри на компютъра. Съпругата, гледа разнежена сапунен сериал. Главата на семейството, зяпа по другия телевизор спорт, политика или нещо друго от което мозъкът му престава да функционира правилно.

Или казано на прост език, все повече общуваме с неодушевеното, отдалечаваме се един от друг, отчуждаваме се. Гледаме на синия екран, как живеят героите на филма и мечтаем. А да говорим по- между си, да спорим за нещо, освен за пари вече не сме способни. Позагубили сме човешкото в нас. Събираме се единствено на масата за храна. Тя е единственият ни обединител за момента. Но дори седнали заедно, пак сме далеч един от друг. Всеки се храни мълчаливо и мисли за след обяда или вечерята. Какво ще прави? Много ясно, пак зад синия екран, пак завистливи, фалшиви мечти, отново далеч един от друг.

Представете си за момент. Четири стаи. Един апартамент. Във всяка стая по един от семейството. Всеки с новата мода. С телефон и самостоятелен, телевизор и компютър. Когато вечер, всеки седи, ,,далеч” от семейството и общува с другите, не с език, а по електронен път. Къде отива тогава любовта? Къде отива привързаността на семейството? Изчезва яко дим! Станали сме мързеливи. Сутрин по джиесема звъним на отрочето си, за да го събудим за училище. Звъним, докато чуем от стаята си, че е станало. Изобщо, защо се учудваме после, че децата стават агресивни. Израстват без възпитание. Стават жестоки, не само помежду си но и срещу всички хора, които не са съгласни с тях. Те живеят в собствен ,,измислен” свят в който, просто няма място за други. Горчи! Но е истина! Все повече стават, малолетните,които вършат престъпления. Кой да ги възпитава? ,,Компютъра”,- ще каже някой. ,,Той може всичко!” Събира влюбени, поне така си мислят младите, защото нямат време да общуват по друг начин, освен във фейсбук. Може, но компютъра, не може да влезе в душата на детето. Да усети неговата болка, че е отхвърлено. Как да разбере, че е обичано? Някои опитват с пари. Но с пари не се купува щастие! Нужно особено днес важно е,  да споделяме един с друг проблемите си на чист български език. Споделен проблем –половин проблем!

За да има щастие, всеки един от нас, трябва да направи, да вкара доброто в личния си дом. Да изгради бъдещето на децата си, защото те са , искаме или не, част от нас самите! А за да бъдат, добрата ни частица, трябва старание от наша страна.

Какво означава да кажем днес на детето си ,,не”. Все едно сме му казали,,Да”. Взима ключовете от колата, качва се и ето, че белята станала. За да не се получава така, едно сухо ,,не”, не помага. Не е достатъчно. Трябва да се говори съвсем сериозно, да се дават примери. Защото, той животът учи! А за да ни учи - кое е правилно и кое не, трябва внимание от наша страна,старание.

Любовта между хората, полека-лека изчезва. Замества я завистта, омразата, измамата. Къде отидоха прочутите български добродетели? Честност, скромност, срамежливост! Днес на улицата и най- малкият сополанко, ще те напсува, ето просто така. Защото го е чул или по скоро видял на синия екран и това му се е сторило забавно.

Има над какво да се замислим! България е малка, бедна. Но, ето че става бедна и от към духовни ценности. Изгубили сме себе си! Собствената си идентичност! Без вяра, отчуждени един от друг. Не можем да се познаем! Толкова много, това жестоко време в което живеем ни е променило! Бих казал, нима това е живот? Къде са мечтите ни? Къде сме ние?

В.Софин