Имането

      Един беден човек, имал малка нива от триста метра. Всяка пролет, обръщал грижовен земята с права лопата. Нямал пари да плати на орач, но и те скъпо вземали. Покрай нивата минал другоселец, с двамата си сина. Видял бедняка, как сериозно бори земята с правата лопата и решил да му се подиграе.
-Хей, орачо, добър ти ден! Какво е това копаене, няма ли кой друг, да обърне земята? Гледам те как ореш с права лопата, чак ми става мъчно за теб.
-Честно да ти кажа, непознати човече, търся нещо, не ора. За да го намеря, трябва да копая бавно и с лизгар. Пък и за никъде не бързам.-отвърнал беднякът.
-Че, какво може да търсиш, да не е имане?-заинтригуван попитал другоселецът
-А, не казвам, тайна е. Но си мисля, че с помощта на верния приятел, ще реша проблемите си, един път завинаги.-отговорил бедният човек и продължил уверено да копае нивата си.
,,Сигурно в нивата има нещо ценно. Верният приятел е лизгарът му. Ама, че шут. Но, виж ти, как дълбоко и бавно обръща земята!"-минали бързи мисли през главата на другоселеца. На глас рекъл:
-Какво, ще кажеш за идеята, да ти помогнем. Синовете ми са силни. Бързо, ще намериш това, което търсиш!-настоял човекът от непознатото село.
-А, виж не може. Нивата ми е мил спомен. Завещана от прадядо ми, от турско време още. Той, ще се преобърне в гроба си, ако види, че непознати хора я копаят. В завещанието му имаше, молба, самичък да я обръщам.-отвърнал беднякът, мислейки, че този път са го разбрали.След това ги запитал:
-А, вие накъде, сте се запътили, или е тайна?

-С моите синове, караме буре с вино, за вашето село. Кметът ви го поръча за събора в неделя. Какво, ще кажеш да те почерпим! Ще го опиташ. Да чуем мнението ти. Дали е добро.
-Ами, добре тогава. Защо не! Нивата ще почака. Няма да избяга я!-съгласил се бедният човек.
Дали му да пие, колкото иска. С една единствена цел, да го напият.Стопанинът на нивата, взел уморен да се прозява. Доспало му се от виното. Рекъл:
-Аз, ще полегна за малко, да дремна и си почина. А вие, вървете при кмета! Добро е виното ви. Благодаря, че ме почерпихте.-похвалил другоселците той. Легнал и се престорил на заспал.
Другоселецът и синовете му, закарали бурето с вино на кмета. Купили от съселяните му, прави лопати. Върнали се при нивата на бедняка. Заварили го още да спи. Бързо с правите лопати, преорали цялото място. Не оставили, нищо не обърнато. Но уви, не намерили нищо. Не открили имането.
-Ей, стопанино стига си спал! Ставай!-рекъл съвсем ядосан другоселецът
-Защо ни излъга? Няма никакво имане!
Стреснал се стопанинът на нивата. Рипнал бързо, видял, че нивата е обърната и рекъл:
-Брей да му се не види! Докато съм спал, вие сте се запознали с приятеля ми, намерили сте имането?
-Нямаше нищо, никакво имане. А и приятел, не видяхме!-троснал се изнервен другоселецът.
-Честният и неуморен труд в нивата, е най-добрият приятел на човека. Най- голямото богатство! Утре, като роди земята, трапезата, ще бъде пълна. Зимата и дълга да е, ще има какво да се яде! Нима това не е имане?-обърнал се, към другоселците нашият умен бедняк.
Разбрали хората от чуждото село, срещу тях стои не случаен човек, а мъдрец. Засрамили се от алчноста си. Нищо не казали, навели глави. Сконфузно се изнесли.Толкова много бързали, че забравили да приберат купените прави лопати. Те останали, като подарък за умният стопанин. Той всяка пролет ги редувал, защото ако ги оставел без работа, щели да ръждясат и залинеят.
А честният приятел, неуморният труд, винаги ги държал, нови и лъскави!
В. Софин