Честен човек

Иван бил честен човек. От доброта на мравката път правел. Държал се приятелски с комшии и колеги, даже непознати поздравявал. Но, след като всеки един от съседите му си купил кола и я паркирал пред входа си, започнал да чувства как завистта лека полека започнала да го превзема. Не им завиждал за това, че са притежатели на возила, а за друго. Сутрин излизайки за работа, с труд минавал между колите. Понякога даже се налагало да ги прескача за да излезе на опасната улица и да поеме с личният си велосипед по- пътя. Вечер се повтаряла същата картинка. Налагало му се доста да заобикаля колите, докато успее да си влезе у дома. Автомобилите успели с наглост да превземат и малкото празно място останало за паркиране на улицата. Почти изцяло тротоарите също били завзети. Чудел се Иван , от къде ли да минава? Помислил, помислил, на края измислил. Едва дочакал нетърпелив нощта. Около полунощ с дебнеща стъпка на рис изпълзял от къщи, взимайки нож за компания. Минал по- улицата и с облекчение спукал по-една от гумите на колите на всички съседи. Не можел да си позволи, повече, защото все пак бил честен човек. На другия ден рано сутринта, комшиите с псувни и закани си казали, че ще спипат негодника,  който е направил всичко възможно, за да закъснеят за работа. Единствен наш Иван, стигнал на време. Помислили съседите, какво да правят и се сетили:

-Иван няма кола! Само той и никой друг е посегнал на возилата ни! –рекли си те. –Ще го питаме!

Дошъл вечерта Иван от работа и съседите веднага се лепнали за него:

-Кажи Ванка, ти ли беше? Защо спука гумите на колите ни?- попитали те, очаквайки гузен отговор от наш Иван.

-Кой аз? Аз не посягам на чуждото! Как можахте да си го помислите?-отвърнал той. –Аз съм честен човек!

Разбрали, че така трудно ще стигнат до истината, комшиите предвидливо сложили камери. На другата сутрин, отново колите им били с пукнати гуми. Пак наш Иван стигнал на време за работа, а съседите закъснели. Вечерта, когато се събрали, пуснали записа от камерите, и какво видели, наш Иван с котешка походка преминал, бързо като вихър, пукайки една по-една гумите на колите им.

-Сега го пипнахме! –рекли те. После изтичали пред входа на дома му, но не могли да влязат. По –цялото протежение на улицата имало плътно паркирани автомобили.

-Чия е тази кола, бе? Точно пред входа му. Не можем да влезем! –питали се един друг комшиите.

-Тази, май е на съседа отсреща! –отвърнал един от тях.

-Че, какво прави тук, пред дома на Иван?

-Съседа отсреща има три автомобила. Трябва някъде, все пак да я паркира!

-Хубаво я е паркирал! Как ще пипнем сега Иван?

-Освен да почакаме, като се стъмни, той ще излезе да прави бели и ще го хванем! –стигнали до това решение комшиите се успокоили и зачакали с търпение да излезе Иван. Чакали, чакали, но така и не го дочакали. Тази нощ Иван, който бил честен човек, изпитал угризение на съвестта. Не излязъл навън. Задрямали комшиите.  Не усетили, кога наш Иван се прекачил по- един стар, отдавна некаран автомобил, който напълно ръждясал, заемал достойно място на улицата.  Качил се  на колелото и заминал на работа.

По-едно време разбудени от колите на преминаващи, бръмчащи автомобили, комшиите се стреснали:

-Бре, успали сме се! Излезе ли Иван за работа или не? –питали се те един други. –Май е страхливец, не смее да излезе! Да викнем полиция! Няма къде да ходи! Рано или късно, ще го пипнем! И тогава горко му! –сипели разлютени отново ругатни срещу Иван комшиите.

Пристигнали извикани полицаите. Видели, че не могат да влязат. Затова влезли отсреща при човека с трите автомобила, един от които бил паркиран мъдро пред дома на Иван. След доста разправии най- после успели да махнат колата от входа. Влезли вътре в къщата на наш Иван, но не го открили. Той бил все още на работа. Решили да го изчакат. Ето, че Ванката се задал по- улицата. Отново се прекачил с колелото си, през ръждясалият стар изоставен автомобил, не виждайки, че пред дома му е свободно. Влязъл в двора на къщата и с изненада видял, чакащите го полицаи.

-Какво има? –попитал той. –Да не са убили някого? Или са ме ограбили?

-Теб чакаме! –отговорили му полицаите. –Я кажи сега, защо спука гумите на колите на съседите си?

-Кой аз? Аз да съм спукал гумите! Не е вярно! Аз съм честен човек! –отговорил престорено учуден наш Иван.

-Имаше камери! Заснет си! Какво ще кажеш в своя защита? –попитали го отново полицаите.

-Не отричам, но все пак аз съм честен човек!

-Да но камерите, показват друго! –настояли отново полицаите на Иван да си признае престъплението.

-Сами вие господа полицаи, усетихте, че в моят дом се влиза трудно. Аз честният Иван, как да си вляза в къщата? Улицата паркинг ли е? Взима ли общината такса за това? Това е което ме вълнува и ако това е паркинг, тогава значи съм виновен! –на един дъх се изповядал Ванката.

-Виж ти, за това, не бяхме помислили, но все пак има жалба срещу теб Иване! –отвърнали учудени полицаите.

-Каква жалба, след като улицата е на общината?  Движейки се по нея с труд стигах до дома си. Чисто и просто господа полицаи,казах ви,  аз съм честен човек! В чужди дворове не влизам!

-Може и да си честен, но сега, ще си платиш глобата Иване! –казали му строго те.

-Ще я платя, но едва, когато съседите платят за паркиране на обществено място! Щом, общината им вземе парите, аз като честен човек, както ви казах, ще платя колкото е необходимо! Без инат и доброволно даже! - отвърнал наш Иван уверен в правотата си!

В. Софин