Професия апаш

След като пристигнаха поканени, в демократично време, се появиха нови професии. Старите, които успяваха да изхранват, цял един народ умряха. Изчезнаха, заедно с приватизираните неправомерно заводи и фабрики. Появи се необезпокоявана измамата. Крадците станаха толкова много, че дори собствените деца, днес крадат без срам от родителите си. В тежкото време което сега настъпи, безпощадно се ширят безнаказано неразбирателство и подлост между хората. Времето и то „гадината” безскрупулно сипеше дъжд, който доведе до наводнения и човешко нещастие. Занаята апаш рязко разцъфтя и пусна безпрепятствено корени навсякъде в изтерзаната наша държава. Специално обучени млади хора, по цял ден пътуват с метрото и други обществени превозни средства. Очите на ловките постоянно шарят за жертви. Беззащитни стари хора. Деца. Обикновено едни от сръчните работяги стоят на спирките и чакат да пристигне превозното средство. И когато стане това и пътниците се втурнат  напред, бързайки да се качат, същите скромни ловки в ръцете люде, чевръсто пребъркват набелязаната жертва, като се блъскат в нея. По -наглите дори не се свенят и се извиняват. Сякаш това ще облекчи кражбата им. Други пък, които уж слизат на спирката, правят същото. Блъскат се в жертвата и палавата им ръчичка с лекота и ловкост освобождава пътника от кесията му.  Повечето от окрадените дори не усещат, какво става, защото хората днес ходят угрижени и приличат на лунатици. Притеснени са от немотията. Не виждат изход от тунела в който са влезли. Зомбирани погледи! Фалшиви, изкуствени усмивки! Лесна плячка за професионалиста апаш. По- умните с наглост ползват измамата за да се облагодетелстват безнаказано. Лъжат с дълги езици и доверчиви хората им вярват. Най често в жертва падат пенсионери, които по времето на социализма бяха учени на честност и днес не могат да разберат, защо ги мамят. Откъде се нароиха такива търтеи, които прибират и последното, което им е останало. Особено сръчни пък са тези които са  се специализирали в кражби по домовете. Издебват стопаните, когато излизат на работа или във ваканция и вършат пъкленото си дело. Безскрупулните апаши, дори не се свенят и нападат жертвата на улицата през деня. Скубят без жалост обеци, чанти и златни синджирчета и ловки краката им бързо ги отдалечават от обраните. Полицията честно се опитва да залавя престъпните елементи, които се ширят на въздух в страната ни. Но въпреки това, либерален закон ги освобождава. Всеки знае, че затворите бъкат от „кокошкари”. Става прекалено ясно, че като липсва работа и препитание за хората, за да оцеляват, някои индивиди се приспособяват. Също като въшки, появили се неизвестно как в косата на човек, тези със сръчните ръце постоянно се увеличават. Докато онези честните мрат и са без права в отечеството ни, особено любезно днес. Както и да го мислим, все се стига до въпроса, който постоянно си задаваме: Защо? Кому е нужно това? Трябва ли все народа, мнозинството да страда и се мъчи!  И съответно излиза на показ фразата: Докога?

В.Софин